Решение № 5420 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2021 г.

Решение № 5420 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П., от гр. Д., приподписана от адв. М., против решение № 290 от 22.12.2020 г. постановено по адм. дело № 107/2020 г. на Административен съд - К., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - К., чрез пълномощника му - адв. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Ответниците: Д. П. и Й. П., чрез процесуалния им представител - адв. В., оспорват касационната жалба. Също претендират разноски. Ответникът: И. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС - К., Е. П. е оспорил отказ на началника на СГКК-К., обективиран в писмо изх. № 20-7394/30.01.2020 г., да извърши промени в КККР на гр. Д., изразяващи се в заличаване на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 68789.15.289. 2. 3. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и два броя съдебно-технически експертизи, е приел, че жалбата е неоснователна. Обосновал е изводи, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административно-производствените правила. Спрямо приложението на материалния закон е отчел, че в приложимата хипотеза на изменение на КККР по чл. 53 а, т. 3 ЗКИР, изразяваща се в заличаване на СОС, е необходимо да се установи, че обектът е погинал и не съществува физически или когато загуби характеристиките си на самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗКИР. Направил е изводи, че в случая обектът съществува реално като недвижима собственост и отговаря на изискванията на § 1, т. 1 ДР на ЗКИР за СОС, поради което отказът от заличаването му се явява законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният отказ на началника на СГКК - К. е на основание чл. 53 а, т. 3 ЗКИР, по искане на касатора за заличаване на СОС с идентификатор 68789.15.289. 2. 3 по КККР на гр. Д.. Твърденията му са, че този обект не е самостоятелен, а представлява полуподземен етаж на двуетажната жилищна сграда в ПИ с идентификатор накрая 289, сграда № 2, състоящ се от зимнични помещения, принадлежащи към жилището на първия и на втория етаж. Според касатора зимничните помещения не представляват обекти на кадастъра по чл. 23, т. 3 ЗКИР, поради което и не подлежат на заснемане, с отделен идентификатор. По спорния за делото въпрос, а именно какво представлява процесния полуподземен етаж и дали отговаря на изискванията за СОС по § 1, т. 1 ДР ЗКИР, съдът правилно е установил, че етажът съществува реално и че притежава характеристиките на самостоятелен обект в сграда, поради което не подлежи на заличаване. От съдебно-техническата експертиза на в. л. арх. С., което е кредитирано от съда и не е било оспорено от страните, е установено, че на място този етаж съществува и е самостоятелна част от жилищната сграда с идентификатор 68789.15.289. 2 по КККР на гр. Д., с предназначение - жилище. Етажът има отделен вх...д и се състои от коридор, кухня, спалня, склад и санитарен възел. По проект от 1968 г. същият е проектиран като сутерен от зимнични помещения, но в отклонение от него е изграден като надземен и преустроен в жилище, което се ползва като такова. Това се е получило в резултат на предвиденото по проект изграждане на сграда № 2 като цяло на равнинен терен, а фактически е изградена на наклонен терен, с което сградата, ведно със спорния етаж е задигната спрямо нивото на улицата с 0, 60 м., а тавана на този етаж е разположен на повече от 1, 50 м. спрямо котата на прилежащия терен и с конструктивна височина на помещенията от 2, 44 м. Поради това вещото лице е заключило, че етажът отговаря на условията за "надземен етаж" по § 5, т. 50 ДР ЗУТ, в който е допустимо разполагането на жилище, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУТ. При тези характеристики на процесния етаж, правните изводи на съда, че етажът е надземен и че отговаря на условията за жилище по чл. 40, ал. 1 ЗУТ, са правилни. А с това са правилни и изводите му, че отговаря на всички изисквания на § 1, т. 1 ДР ЗКИР, да бъде приет като СОС - годен обект на кадастъра. Същият е обособена, самостоятелна част на жилищна сграда № 2, с отделен вх...д и самостоятелно функционално предназначение - за жилище. Налице е и третото условие, а именно да е обект на собственост, за което по делото има достатъчно данни. От приложените нот. актове за собственост: № 44/2018 г. на СВ-Д., за 1/6 ид. ч. на Е. П.; № 139/2017 г. на СВ-Д., за 1/6 ид. ч. на Й. П.; № 130/2017 г. на СВ-Д., за 4/6 ид. ч. на Й. П.; легитимиращи посочените лица за собственици на ид. ч. от процесния недвижим имот с идентификатор 68789.15.289. 2. 3, описан като самостоятелен обект, с предназначение-жилище, следва извод, направен и от решаващия съд, а именно, че процесният етаж е обект на собственост. От изложеното следва, че изводите на съда за наличието на етаж от сграда, който представлява СОС по § 1, т. 1 ДР ЗКИР, са законосъобразни. При наличие на такъв СОС, годен обект на кадастъра, отказът на началника на СГКК-К. да извърши заличаването му от КККР на гр. Д. е също законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу този отказ, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно касаторът се позовава на нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗКИР и по-конкретно, че съдът не е съобразил издадените строителни книжа за процесния етаж, а именно-одобрен проект от 15.08.1968 г. и издадено РС № 180/1968 г. Напротив. Съдът е обсъдил тези строителни книжа, ведно с данните за извършени отклонения от тях при строителството на жилищната сграда като цяло и в частност на процесния етаж. Обсъдени са актовете за собственост и заключението на вещото лице, след оглед на място, като други способи по чл. 44, ал. 1 ЗКИР за установяване очертанията на СОС. Е. защо касационната жалба е неоснователна. При неоснователност на касационната жалба и направените искания за разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на СГКК-К. разноски по делото в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П., видно от договора за правна помощ и платежно нареждане /стр. 28 и 30 и на ответника Й. П. - сумата 1000 лева разноски за касационната инстанция, представляващи също заплатено адв. възнаграждение за адв. В. по договор за правна помощ /стр. 12 и при липса на направено възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение