Решение № 910 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2008 г.

Решение № 910 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Телеком груп" ООД - Благоевград, против решение № 240/24.03.2008 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 1018/2007 г., с което е отхвърлена жалбата против заповед № ДК-09-163/12.10.2007 г. на Н-к сектор "СК" при РДНСК - Благоевград, за забрана ползването на невъведения в експлоатация по установения ред обект: "кабелна разпределителна мрежа с. Селище", общ. Благоевград, като е разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на експлоатационно дружество, да преустанови захранването на кабелната мрежа с телевизионен сигнал. Решението се счита неправилно, необосновано и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила. Настоява се за отмяната му. Сочи се, че на подаденото срещу констативния акт възражение не е получен отговор, аргументите в него не са коментирани и в съдебното решение, а те касаят значими факти досежно недоказаното качество на "Телеком груп" ООД като ползувател на този специфичен строеж, дружеството не е следвало да бъде адресат на акта, не е ясна точната дата на "установеното " нарушение, както и какво точно е установено и т. н. - съдът формално е потвърдил обжа лваната заповед, без да е изследвал същността на строежа и категорията му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - Началник на РДНСК - Благоевград, не изпраща представител, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, касаторът, макар да е оспорил констатациите на административния орган, досежно категорията на процесния строеж, досежно субекта, който е посочен като извършител на въпросното нарушение в констативния акт и на последно място, досежно липсата на надлежно издадено разрешително за ползуване, в крайна сметка отново не е представил доказателства, които да оборват тези констатации. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. Съдът, приемайки за безспорно установено обстоятелството, че процесния строеж се е ползувал от жалбоподателя без надлежното му въвеждане в експлоатация, като по този начин е реализирал елементите от състава на нарушението по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, е отхвърлил жалбата, с извода за законосъобразност на заповедта. Посочил е, че въпреки изрично дадените указания, жалбоподателят не е оборил констатациите в констативния акт. Решението е правилно, следва да се остави в сила. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползуват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, като при констатирани нарушения, съгласно ал. 5, се забранява ползуването им, с мотивирана заповед от началника на ДНСК, или от упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт. В конкретния случай, процесната кабелна разпределителна мрежа и приемник в с. Селище, се е ползвала по предназначение, преди да е била въведена в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е с правилно определена трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ, подлежащ на въвеждане в експлоатация, а нито по делото, (въпреки изрично даденото указание от съда), нито в настоящето производство, са представени доказателства, които да оборват направените изводи и констатации от административния орган. Самото възражение по акта също е голословно и неподкрепено с каквито и да било доказателства. Останалите възражения в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не правилността на оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение, което именно е предметът на касационната проверка. Поради това, а и предвид обстоятелството, че същите са обсъдени в решението, не следва да бъдат отново коментирани. При постановяването на съдебния акт са разграничени всички факти, релевантни за спорното право, изложени са и мотиви досежно компетентността на издателя на заповедта, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото оплакване прави касаторът. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжа лваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,