Решение № 5225 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Ваниз" ЕООД, ЕИК 203314442, срещу Решение № 827/24.02.2026 г., постановено по адм. д. № 139/2023 г. на Административен съд Велико Търново (АСВТ), с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04000422000256-091-001/18.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 19/17.02.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Велико Търново, с който е ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС на дружеството за дължим и невнесен данък по доставки, извършени от „Старс интернационал“ ЕООД за данъчните периоди м. 07.2017 г., м. 08.2017 г. и м. 09.2017 г., като са установени задължения за ДДС и лихви в общ размер на 331 643,03 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да съобрази, че разглежданата (образувана със ЗВР № Р-04000422000256-020-001/17.01.2022 г.) ревизия е трета по ред по отношение на субекта на облагане и обхвата – реализиране на отговорност по чл. 177 ЗДДС за чуждото задължение. Поддържа се неправилно тълкуване на решението на СЕС от 11 декември 2025 година по дело С-121/24, постановено по отправеното по първоинстанционното дело преюдициално запитване. Предлага се анализ на доказателствата, който според касатора опровергава тезата за дължимо познание у получателя, че главният длъжник няма да изпълни публичните си задължения по ЗДДС, възникнали във връзка с доставките, по които е ползвано право на данъчен кредит. Иска се отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отмени РА с присъждане на деловодните разноски. Възразява се за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Велико Търново, чрез юрк. Василева, оспорва основателността й в подробен писмен отговор, отправя искане решението да бъде оставено в сила и на администрацията да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 9160,16 евро. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт по отношение на „Ваниз" ЕООД е осъществена отговорност по чл. 177 ЗДДС за данъчни периоди м. 07.2017 г., м. 08.2017 г. и м. 09.2017 г. в размер 331 643,03 лв., обвързана с упражнено от РЛ право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 217 277,82 лева по фактури, издадени от „Старс интернационал“ ЕООД с предмет покупка на товарни автомобили и транспортни средства, доставки на услуги - наем на МПС. Според констатациите на администрацията по фактурите на този доставчик получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Декларираният от доставчика резултат през всеки от трите данъчни периоди - задължение за данък за внасяне в размер 219 917,82 лв. не е внесен. Съществува пряка връзка между ползвания данъчен кредит и декларирания от „Старс Интернационал“ ЕООД данък за внасяне, тъй като произтичат от едни и същи доставки. Обосновано е съществуващо знание у получателя за невнасянето на данъка, при наличие на установена свързаност на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. д) и м) от ДР на ДОПК, тъй като собственикът на капитала и управител на доставчика „Старс интернационал“ ЕООД след 14.07.2017 г. - В. Х. и собственикът на капитала и управител на „Ваниз“ ЕООД - Т. Х., са бивши съпрузи. С решение по търговско дело № 287/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд „Ваниз" ЕООД е заличено от Търговския регистър. АСВТ е дефинирал фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС - обективни елементи (чл. 177, ал. 1 ЗДДС): дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвени с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент (чл. 177, ал. 2 ЗДДС) – съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Мотивирал е доказаност на тяхното кумулативно наличие. Решението е правилно. Изводът на АСВТ за валидност на РА се базира на подробен и последователен анализ на доказателствата по преписката: РА № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г., с който е ангажирана солидарната отговорност на касатора за дължим и невнесен данък по доставки, извършени от „Старс интернационал“ ЕООД за данъчните периоди м. 07.2017 г., м. 08.2017 г. и м. 09.2017 г., е издаден след като с Решение № 6/08.01.2019 г. на настоящия ответник на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04000418001431-091-001/20.09.2018 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия. По оспорването на издадения за резултатите й РА № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г. е постановено Решение № 325/18.10.2021 г. по адм. д. № 18/2021 г. на АСВТ, с което е прогласена нищожността на последния, а на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на ТД на НАП – Велико Търново за възлагане на ревизия на „Ваниз“ ЕООД от компетентен орган по приходите. С прогласяването на нищожността на РА се прекратява висящността на ревизионното производство, приключило с него, което е пречка да се извършват административнопроизводствени действия след установителното съдебно решение без да е образувано ново ревизионно производство. Обявеният за нищожен РА не поражда правни последици, поради което за производството по издаването на нов със същите адресат и предмет не съществуват процесуалните пречки по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Отпадането на висящността на предходното ревизионно производство изключва приложението на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Неоснователен е касационният довод, че не е издадена заповед за възобновяване на ревизията с оглед на факта, че първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-04000422000256-020-002/19.04.2022 г. Ревизията е спряна със Заповед № Р-04000422000256-023-001/20.07.2022 г. и № Р-04000422000256-023-002/21.10.2022 г., след което е възобновена със Заповед № Р-04000422000256-143-001/21.10.2022 г., издадена от възложилия производството орган. При повторното спиране на ревизията тя е възобновена със Заповед № Р-04000422000256-143-002/10.11.2022 г. Споделя се от касационния състав изводът на АСВТ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Страните не спорят, че касаторът е получател по описаните в РА облагаеми доставки от „Старс Интернационал“ ЕООД, притежава фактури за тях и е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по същите през описаните данъчни периоди. Към датата на издаване на разглеждания РА доставчикът „Старс Интернационал“ ЕООД не е погасил задълженията си по СД по ЗДДС с резултат ДДС за внасяне. Не е спорно също така ползването на данъчен кредит от касатора като получател по доставките от „Старс Интернационал“ ЕООД и че ползваният данъчен кредит и облагаемите доставки, по които данъкът не е внесен, са с един и същ предмет. Спрямо „Старс Интернационал“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 160012407/2016 г., като са предприети действия по обезпечаване на публичните задължения, изразяващи се в налагане на обезпечителни мерки-запор върху постъпващи суми по банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, закрита на 08.10.2018 г. и запор върху товарен автомобил MAN TGA с балансова стойност 40 000 лв. Мотивиран е извод, че задълженията на „Старс Интернационал“ ЕООД са несъбираеми. „Старс интернационал“ ЕООД е заличено от търговския регистър с вписано в ТР на 18.08.2020 г. решение № 94/04.08.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по т.д. № 287/2018 г. Допустимостта на национална правна уредба, по силата на която от лицето, солидарен длъжник за плащане на ДДС, може да се търси отговорност и след като лицето - платец на данъка е престанало да съществува като правен субект, когато е доказано, че първото лице е упражнило правото си на приспадане, като е знаело или е било длъжно да знае, че второто лице няма да плати този данък, е възприета от СЕС с решението от 11 декември 2025 г. на Съда на ЕС по дело С-121/24 Ваниз по тълкуването на чл. 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципите на пропорционалност и на правна сигурност. Спорен е субективният елемент от фактическия състав на отговорността за чуждото задължение. Т. Х. и В. Х. са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен със съдебно решение, постановено на 29.08.2011 г., три години преди вписването в ТР на „Старс Интернационал“ ЕООД (08.07.2014 г.) и на „Ваниз“ ЕООД (02.12.2014 г.). До 14.07.2017 г. собственик на капитала на двете дружества (както и на „Танита транс“ ЕООД), е Т. Х., която е и управител на всяко от тях. На 14.07.2017 г. в ТР е вписана промяна в собствеността на дяловете в капитала на „Старс интернационал“ ЕООД, който става притежание на В. Х., придобиващ и качеството управител на същото. Обстоятелството, че „Старс Интернационал“ ЕООД и „Ваниз“ ЕООД са със собственик на капитала и управител преди ревизирания период и до 14.07.2017 г. Т. Х., обусловя тяхната свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. д) от ДР на ДОПК вр. § 1, т. 34 ДР на ЗДДС. В. Х. е търговски пълномощник по чл. 26 ТЗ на „Ваниз“ ЕООД според пълномощно с нотариална заверка на подписа от 09.05.2016 г. с пълен обем представителни права по отношение на дружеството, от чието име е предоставял данни и документи в контролни производства извън разглежданото. По силата на същото пълномощно Х. разполага с неограничени права да представлява пред третите лица „Танита транс“ ЕООД, и „Старс интернешънъл“ ЕООД, чиито собственик на капитала и управител е Х.. Установено е наред с това, че отчетните регистри по ЗДДС – справки-декларации, дневници за покупки и за продажби на „Ваниз“ ЕООД и на „Старс Интернационал“ ЕООД са подавани с електронен сертификат на титуляря „Ваниз“ ЕООД с автор В. Х.. Движението по банковата сметка на касатора сочи, че през ревизираните периоди са постъпили суми общо в размер на 1 175 400 лв. от „Танита транс“ ЕООД с основание „захранване, наем или заем“, които суми са наредени към „Старс Интернационал“ ЕООД по процесните фактури. Получените от „Ваниз“ ЕООД суми са превеждани от доставчика обратно по банковата сметка на „Танита Транс“ ЕООД. Изложените действия на представляващия касатора (по данни от „Уникредит Булбанк“ АД Х. има право да се разпорежда със средствата по банковата сметка на „Старс Интернационал“ ЕООД) и качеството й управител и представляващ дружествата „Ваниз“ ЕООД и „Танита Транс“ ЕООД обуславят знание у получателя по спорните доставки за имущественото и финансово състояние на доставчика. Изложената съвкупност от факти сочи, че макар след 14.07.2017 г. доставчикът и получателят по фактурите са били с различни управители, тяхното фактическо управление преди цитираната дата, а и впоследствие, е осъществявано съвместно от Х.. Двете дружества са с общ представител (законен и по пълномощие), намират се в трайни търговски отношения (договори от 01.01.2017 г. и от 01.07.2015 г. между „Старс интернационал“ ЕООД, наемодател и касатора, наемател) на пътни превозни средства, продадени на „Ваниз“ ЕООД с фактурите, за неплащането на ДДС по които е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС на последното, обуславят съществуване на отношения, надхвърлящи обичайните такива между доставчик и получател по критериите на постоянната съдебна практика по приложението на института. Индиция за знание са установените парични потоци по банковата сметка на доставчика, сочещи незабавно нареждане постъпилите от „Ваниз“ ЕООД по процесните фактури суми в полза на „Танита транс“ ЕООД, което е източникът на паричните средства. Релевантно е и установеното от ревизията обстоятелство, че касаторът не е заплатил изцяло сумите по доставките – от общо дължимите 1 303 666,92 лв. е преведена суматна 1 132 666,92 лв., или 86,88%, което означава, че по-голямата част от начисления ДДС по доставките не е платена, още повече, че след м.09.2017 г. „Старс Интернационал“ ЕООД не е декларирало доставки към други контрагенти. Изводът на АССГ за законосъобразност на РА и в частта на установеното задължение за лихви съответства на решението от 20.05.2021 г. по дело С-4/20 АЛТИ на СЕС и Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. № 2/2020 г. Изложеното е основание да се приеме, че обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания и като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 220 евро, което съответства на обема и качеството на осъществената от юрисконсулта процесуална защита. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение