Решение № 76 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 6/2012 г.

Решение № 76 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 6/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Г. Т. Атакува се решение № 465 от 25.11.11 г. по ВНОХД № 1035/11 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 17 от 21.09.11 г. по НОХД № 387/11 г. на Врачански окръжен съд. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, 3 НПК. Иска се решението да се измени, като се намали наложеното му наказание лишаване от свобода и се отмени наказанието лишаване от права. Жалбоподателят и защитата му не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид подадената жалба, сочените основания и искания и становището на прокурора, намира следното: Пред първоинстанционния съд производството е протекло при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С цитираната присъда Т. е осъден за квалифициран подкуп по чл. 302, ал. 1, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 НК, осъществен при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. Съгласно правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК е осъден на ДВЕ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да заема "определена държавна или обществена длъжност" за срок от ТРИ години, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от ЧЕТИРИ години. Съдът се е произнесъл по предмета на престъплението, веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното решение е намален размера на наказанието лишаване от свобода на ЕДНА година и ШЕСТ месеца, изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК - на ТРИ години и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК - на ЕДНА година и ШЕСТ месеца. На осн. чл. 55, ал. 3 НК е отменено наказанието глоба. В останалата й част присъдата е потвърдена. За това си решение въззивният съд е направил нова законосъобразна преценка на приложимия по-благоприятен за подсъдимия закон относно наказанието на осн. чл. 373, ал. 2, НПК, вр. чл. 58а, ал. 4 НК. В жалбата се акцентира, че и тази редукция на наказанието не е съобразена с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, критично отношение към деянието, тежкото здравословно състояние на жалбоподателя /с призната група инвалидност/ и неговата дъщеря /инвалид първа степен с чужда помощ, за която се грижи подсъдимия и неговата съпруга/, безработен след деянието, без други доходи, ниския размер на предмета на престъплението. Настоящата инстанция констатира, че посочените обстоятелства не само са отчетени от инстанциите по фактите, но им е дадена законосъобразна и справедлива санкционна оценка. Срещу тях, обаче, са противопоставени: значителния ръст и динамика на този вид корупционни престъпления; осъществените три деяния в рамките на 25 минути от смяната на Т. като инспектор към ОО "Контролна дейност - ДАИ" при ИА "Автомобилна администрация" - гр. Враца, обхванати от инкриминираното продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, довело до нерегламентиран доход от 60 евро; сериозното засягане и подкопаване на доверието на българските и чуждите граждани в законосъобразното функциониране на контролните органи в България. При тези обстоятелства кумулативно наложените наказания на подсъдимия отговарят на целите на чл. 36 НК. По-нататъшното им занижаване не би изиграло своята възпитателна и предупредителна роля върху Т. и другите членове на обществото. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,