Решение № 6183 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 438/2017 г.

Решение № 6183 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 438/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. Б., от гр. Ч., против решение № 305/29.11.2016 г., постановено по административно дело № 242 от 2016 г. по описа на Административен съд С. З., което се счита неправилно, иска се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представил е писмена защита, придружена от допълнителни доказателства. Ответните страни - Кметът на О. Ч. и К. А. А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. В срок са депозирани отговори по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на настоящия касатор против отказ за изменение (като права линия) на регулационната граница между имот с пл. № 2261, УПИ I-2261, кв. 155 и имот с пл. № 2262, УПИ III-2262, кв. 155 по плана на гр. Ч., одобрен със заповед № РД-09-35/16.01.1996 г., обективиран в писмо изх. № 93-00-1416/25.05.2016 г., на кмета на община- Ч.. За да обоснове законосъобразност на процесния административен акт, съдът е посочил, че е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. По искането на жалбоподателя местоположението на границата между неговия и съседния имот да се съобрази с изменението на плана от 1996 г., спрямо този от 1983 г. /предходния план/, позовавайки се на § 5 и § 9 от ПЗР на ЗКИР, с т. 17 на който са създадени разпоредбите на чл. 182а, б, в и г ЗТСУ, съдът е обсъдил настъпилата законодателна промяна в действието на дворищно регулационния план, насочена към това да се прекрати прякото му отчуждително действие спрямо придадените към парцел на други лица, или спрямо частите на образуван по регулация общ парцел, при определени условия, позовавайки се на ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. С оглед отмяната на ЗТСУ, на 31.03.2001 г., съдът, по силата на преходната норма на § 23 ДР ЗУТ, е квалифицирал искането на Б. по чл. 182а ЗТСУ, по съответстващия му § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, разгледал е трите му изискуеми предпоставки, отчитайки, че в случая е налице само първата от тях - наличие на заварен дворищно регулационен план (ДвРП) от 1996 г. Посочил е, че този план няма отчуждително действие спрямо имота на жалбоподателя по отношение на вътрешната му граница от юг, отразена с чупка навътре към имота, съвпадаща с имотната граница и е с идентично местоположение по предходния план - този от 1983 г., одобрен със заповед № 14-03-65/30.03.1983 г. Последният е бил обжалван от А. К. А. и Д. К. А. и по силата на съдебното решение, постановено по гр. д. № 1867/1982 г. на ОС-С. З., планът е бил изменен, като е постановено местоположението на регулационната линия между парцел III-2262 и парцел V-2263 и парцел III-2262,ХIV-2260 и I-2261, да мине по червената защрихована линия на скицата от 13.10.1983 г., която е и неразделна част от решението, подписана от вещото лице и съдебния състав (приложени по делото) - с чупка към имота на жалбоподателя, както е отразена и в сега действащия план. След този анализ на доказателствата и приложимата правна уредба, съобразявайки и съдебното решение, административният съд е направил извода, че планът от 1996 г. е приел парцелната граница между УПИ I и III за имотна, не е налице отнемане на част от имота на жалбоподателя и придаването й към съседния, липсва отчуждително предвиждане на ДвРП на гр. Ч., което обуславя и липсата на задължение за уреждане на сметки на това основание, затова и не са налице предпоставките за уважаване на исканото от Б. изменение. Решението следва да бъде оставено в сила, тъй като не е засегнато от пороци, които да съставляват касационни основания за отмяна. При правилно и точно изяснена фактическа обстановка по спора, на база последователно проследените относими за случая правни норми и задълбоченият им анализ, в съдебния акт за изложени обосновани и съответни им, както и на доказателствата изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изхождайки от елементите на фактическия състав на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, правилно съдът е приел, че липсва отчуждително действие по отношение на въпросните, около 15 кв. м., от процесния имот, с оглед идентичност на границата по предишния план. С касационната жалба се иска отмяната на съдебното решение, без да се сочат конкретни негови пороци. Обратното, акцентът се поставя на направеното искане и за... "частична отмяна на Решение от 1983 г. по гр.д. № 1867/1982 г. на ОС- С. З., като се отмени червената регулация и се остави в сила правата гранична линия между двата парцела". Този съдебен акт, видно от годината на постановяването му, отдавна е влязъл в сила и не подлежи на контрол в настоящето производство. Представените във връзка с оплакванията по него доказателства, са неотносими по обсъждания спор и не следва да бъдат коментирани. Видно от приложената преписка, решението, заедно със скицата, неразделна част от него, са били изпратени на 09.12.1983 г. в Окръжен народен съвет, отдел "А и Б"- гр. С. Загора, приетото с него изменение е отразено - скица, л. 64, а касаторът - С. К. Б., заедно с Н. П. и К. Б., като собственици на имот пл. № 2261 (л. 66 по делото), са посочени за призоваване по образуваното по жалбата на А. дело. В него именно е следвало да заявят претенциите си, към настоящия момент това е недопустимо. С оглед тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,