Решение № 5231 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на Мейлин къмпани ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Личева, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 2538/12.04.2023 г. по адм. дело 8025/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение КПК-42/28.07.2021 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ Перник и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-13-00835711/04.11.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Перник, с които е разпоредено заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за 16 лица за периода м.07.2015 г. до м. 07.2020 г. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ Перник, в отговор на касационната жалба и чрез процесуален представител юрисконсулт Й. Стоянова в проведеното открито съдебно заседание по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт, постановен от Административен съд София - град да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение КПК-42/28.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Перник и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-13-00835711/04.11.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Перник, с които е разпоредено заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за 16 лица за периода м.07.2017 г. до м. 07.2020 г. Административният орган е приел за установено, че дружеството Мейлин къмпани ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за времето след м. 03.2017 г., поради което не е имало и необходимост от наемане на лица по трудово или гражданско правоотношение. Съответно на това е прието, че спрямо лицата, за които са подавани данни по чл.5 , ал. 4 КСО за периода м. 04. 2017 г. до м. 07.2020 г. не е изпълнен съставът на чл. 10 и §1, т.3 от ДР на КСО и те не попадат в кръга на осигурените лица. В резултат са издадени задължителни предписания от 04.11.2020 г., с които е разпоредено на дружеството осигурител Мейлин къмпани ЕООД заличаване на данните по чл.5, ал.4 КСО за 16 лица за периода месец 07.2017 г. до м. 07. 2020 г. По жалбата срещу задължителни предписания ЗД-1-13-0083511/04.11.2020г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Перник, административният орган е приел, че са правилно и законосъобразно издадени при спазване и правилно прилагане на разпоредбите на КСО и поради това са потвърдени, а предявената жалба на Мейлин къмпани ЕООД - отхвърлена като неоснователна. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение и потвърдените със същото задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е обосновал тезата, че подадените от Мейлин къмпани ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за 16 лица в периода м. 07.2017 г. м.07.2020 г. са некоректно подадени и следва да бъдат коригирани при спазване на задължителните предписания, дадени от контролните органи на ТП на НОИ - София град. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. По силата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, дните в осигуряване и облагаемият доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, учителският пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите и данък по ЗДДФЛ и декларация за сумите за осигурителни вноски за ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение по трудов договор, но не е единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Единствено лице, което е започнало да изпълнява задълженията си по трудовия договор, може да има качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. За да се счита за осигурено лицето е необходимо да извършва трудова дейност. Доказателствата по делото не обуславят категоричен извод, че осигурителят Мейлин къмпани ЕООД през процесния период е осъществявал реална икономическа дейност и за наетите 16 лица по трудови правоотношения не възниква основание за осигуряване. Това е така, защото дружеството за процесния период не е осъществявало икономическа и търговска дейност. От представените доказателства не може да бъде направен обоснован извод, който да опровергае възприетото от Административен съд София град. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв. за инстанция, но единствено за настоящата, предвид това, че пред първата инстанция са присъдени разноски в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,