Решение № 625 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2008 г.
ВАСIII отделение14.01.2009 г.докладчик т Веселина Кълова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 591/27.12.2007 г. по адм. д. № 4607/2007 г. на Административен съд София-град, I отделение, 12 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 625 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от НС "Полиция" - София, срещу решение № 591/27.12.2007 г. по адм. д. № 4607/2007 г. на Административен съд София-град, I отделение, 12 състав. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил обжалваната заповед № АЗ-1991/26.04.2007 г. на директора на НС "Полиция", с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Атанас Илиев Разложки, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че към датата на издадената заповед, жалбоподателят е имал навършени 50 години, 8 месеца и 26 дни, която възраст е по-малка от изискуемата се възраст 63 години за мъжете, при пенсиониране, и, повече от 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. Обжалваната заповед за пенсиониране е издадена незаконосъобразно, тъй като в чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР се изискват кумулативно две предпоставки - осигурителен стаж и възраст, като втората не е налице. Издадената заповед е по инициатива на адм. орган без да има изрично волеизявление от страна на служителя - жалбоподателя. В настоящата касационна жалба не се сочат конкретни отменителни основания в постановеното решение, освен текста на чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в кръга на правомощията му. Налице е обаче допуснато нарушение на материалния закон, прилагайки чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР, при липса на навършена възраст на служителя. Законосъобразно съдът е посочил, че в този текст са дадени кумулативно изискванията за навършена възраст и осигурителен стаж. След като заповедта е издадена по инициатива на административния орган и без изрично искане в този смисъл от служителя, то заповедта е незаконосъобразна. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение