Решение № 15071 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2014 г.

Решение № 15071 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмила Сергеевна Боева, от гр. Ловеч, подадена срещу решение № 47 от 16.05.2014 г., постановено по адм. дело № 326/2013 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлено оспорването на Людмила Сергеевна Боева против Решение № 14/27.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № МП-2ЗЗЗЗ/31.10.2013 г., против Разпореждане № 5209063032 от 12.07.2013 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ " СО" Ловеч. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, за необоснованост и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че административният орган е бил длъжен да изпрати уведомително писмо на жалбоподателката и да я уведоми за недостигащия стаж, за да реализира тя процедурата по закупуване на стажа, което е довело до определяне на пенсия в по-малък размер. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора чрез уважаване на жалбата. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - Директора на ТП на НОИ - РУСО гр. Ловеч, не е изразил становище по оплакванията. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлено оспорването на Людмила Сергеевна Боева против Решение № 14/27.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № МП - 2ЗЗЗЗ/31.10.2013 г., против Разпореждане № 5209063032 от 12.07.2013 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ "СО" Ловеч. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като не е налице необходимост от закупуване на недостигащ осигурителен стаж, както и че не са налице всички необходими изисквания за закупуване на осигурителен стаж. Така постановеното решение е правилно. Административното производство е инициирано от Людмила Боева с подаване на 27.05.2013 г. заявление с искане да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ и за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, като декларира придобит осигурителен стаж в друга държава - Украйна. С подаденото заявление Боева е подала и заявление за отпускане на пенсия за старост формуляр образец БГ/УКР 4 във връзка с прилагане на договора между Република България и Украйна за социално осигуряване. С разпореждане № 5209063032 от 12.07.2013 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ "СО" Ловеч на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ от 06.05.2013 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за осигурителен стаж от III категория труд, представляващ 30 години 09 месеца и 24 дни и 6 години 0 месеца и 3 дни. Със същото е разпоредено съгласно Договора между Р България и Украйна за социално осигуряване да се изплаща месечно от 06.05.2013 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 621.98 лева. Към датата на заявлението за пенсия - 27.05.2013 г. Боева е навършила 60 години 8 месеца и 21 дни. С жалба вх. № МП-2ЗЗЗЗ/31.10.2013 г. Боева е оспорила разпореждането пред Директора на РУСО - гр. Ловеч, с искане да бъде изменено в посочения от нея вариант, при условие, че в този вариант пенсията й ще е с по-висок размер от вече определения. Тъй като жалбоподателката/с българско гражданство/ е депозирала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство и е направила искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, в което е посочила наличието на български и украински стаж, длъжностното лице от ТП на НОИ служебно е отправило искане до Пенсионният фонд на Украйна за потвърждаване на този осигурителен стаж, посредством съответния формуляр. Потвърденият с установеният с формуляр обр. БГ/УКРЗ осигурителен стаж от Украйна, сумиран към българският е 6 години и 3 дни. По представените български документи за стаж са зачетени от трета категория труд 30 години 09 месеца и 24 дни. Общият български и украински осигурителен стаж е 36 години 09 месеца и 27 дни и при навършена възраст 60 г и 8 месеца - лицето придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. В свое писмо, входирано с № МП-23290/21.12.2009 г. до РУСО Ловеч жалбоподателката е посочила, че получава украинска пенсия съгласно Договор за пенсионно осигуряване между България и Украйна и във връзка с евентуално увеличение на получаваната украинска пенсия е разбрала че има право на такова, ако в България е безработна и прекратила последен трудов договор с работодателя, поради което декларира че до навършването на пенсионна възраст няма да работи по трудов договор в България. Представената служебна кореспонденция между отделите в НОИ РУСО Ловеч сочи, че е по заявление вх. № МП-23049/01.12.2010 г. на Боева е искано удостоверяване за недостигащ сбор от осигурителен стаж и възраст, което не е издадено, тъй като лицето не отговаря на едно от условията на чл. 54и от КСО, а именно - има отпусната пенсия от пенсионен фонд на Украйна съгласно решение № 20785/12.05.2010 г. С Решение № 14/27.11.2013 г. Директорът на РУСО - гр. Ловеч е разгледал жалбата срещу разпореждането по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО и я е оставил без уважение, потвърждавайки разпореждането. Приел е, че тъй като българският осигурителен стаж е недостатъчен за преценката на правото на пенсия, на основание чл. 10, ал. 1 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване (в сила от 01.04.2003 г.), към българския осигурителен стаж за правото на пенсия е сумиран потвърдения с удостоверение за осигурителен (трудов стаж) в Украйна УКР/БГ 3, постъпило в РУСО Ловеч на 02.07.2013 г. украински осигурителен стаж 6 години и 3 дни. Приел е също, че произнасяне и по правото на пенсия във връзка с чл. 9а ал. 2 от КСО се следва в случаите, при които се установи, че към датата на заявлението лицето няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 на КСО и след като стажа жалбоподателката в Украйна е потвърден, е счел че разпоредбата на чл. 45а ал. 5 от НПОС е неприложима. Подробно е обосновал полученият в разпореждането на ръководител "ПО" размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, който е счел за правилно определен. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размера на отпуснатата с Разпореждане № 5209063032 от 12.07.2013 г. лична пенсия е правилно изчислен при приетият от него стаж, като пенсията на жалбоподателката в прогнозния вариант ако бъде закупен осигурителен стаж от 3 години 10 месеца и 6 дни, би била в размер на 701.04 лв. Според вещото лице индивидуалният коефициент - 2.926 е изчислен на базата на посочените от лицето три последователни години, за които в представеният обр. УП-2 е нанесено брутното трудово възнаграждение за този период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г., определен от лицето, подлежащо на пенсиониране и изцяло съвпада с този изчислен от ТП на НОИ при определяне на пенсията на жалбоподателката. Вещото лице уточнява, че пенсията е изчислена от ТП на НОИ - Ловеч на базата само на стажа, за който са внесени осигурителни вноски в Република България, а осигурителният /трудов/ стаж от Украйна е взет под внимание при преценка правото на пенсия на лицето. Въз основа на така установените обстоятелства и събрани доказателства правилно административният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила от административния орган и начинът по който е определен размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е съобразен с нормата на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от КСО, както и с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата да пенсиите и осигурителния стаж. Предвид установеното, че българският осигурителен стаж е недостатъчен за преценката на правото на пенсия, пенсионният орган позовавайки се на чл. 10, ал. 1 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване /в сила от 01.04.2003 г./, към българския осигурителен стаж за правото на пенсия е сумирал потвърдения с удостоверение за осигурителен /трудов стаж/ в Украйна УКР/БГ 3, украински осигурителен стаж 6 години и 3 дни. В заявлението си до пенсионният орган Боева е поискала отпускане на пенсия и за ОСВ със закупуване на недостигащ стаж по реда на чл. 9а ал. 2 от КСО, като е декларирала и посочвайки като причина факта, че има осигурителен стаж придобит в друга държава-Украйна, но не знае колко години ще й бъдат потвърдени. Пенсионният орган е обвързан с така подаденото заявление и декларираните в него обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО заявителят лично определя периода от три последователни години във връзка с изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсията. Административния орган не е задължен да пресмята служебно най-благоприятния вариант относно размера на пенсията и да предлага същия на заявителя. Такъв извод не следва и по аргумент от възможността след отпускане на пенсията същата да бъде изменена при наличието на определени предпоставки посочени в закона, което е друга, самостоятелна предвидена в закона възможност. Освен това в настящия случай не са налице всички необходими изисквания за да има правната възможност жалбоподателката да закупи осигурителен стаж. В случая е приложима разпоредбата на чл. 11 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване. Ето защо изложените оплаквания не могат да бъдат възприети. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,