Решение № 1428 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5128/2007 г.

Решение № 1428 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5128/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Х. в качеството на пълномощник на К. Г. Б. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 4.04.2007 г. по гр.д. № 113/04 г. в частта му, с която е отхвърлен искът за делба на дворно място, представляващо УПИ ХIV* в кв. 212 по плана на гр. С. и на гараж в западната част на приземния етаж на жилищната сграда, построена в този имот. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответницата по касация М. Т. чрез своя процесуален представител адв. Б изразява становище, че жалбата е основателна. Ответникът П. Г. В. не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като предходното въззивно решение е отменено с решение № 748/ 9.01.2004 г. по гр.д. № 348/03 г. на ВКС, I г.о. С него след като е отменено решението на Софийски районен съд, 53 състав, постановено на 05.06.2000 г. по гр.д. 9585/1996 г. е постановено друго по същество на спора, с което е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: УПИ * - 279 в кв. 212, ж.к."Г" по плана на гр. С., одобрен през 1997 г., гараж, находящ се в източната част на приземния етаж на триетажната жилищна сграда, построена в УПИ * - 279 в кв. 212 по плана на гр. С. от 1997 г., мазе със светла площ 11.96 кв.м и мазе с площ 13.80 кв.м, разположени в източната част на приземния етаж, както и избени помещения в западната част на приземния етаж, от които 40.50 кв.м са превърнати в жилище, а останалата част е със светла площ от 25.76 кв.м, разположени в посочената по - горе триетажна сграда, при права за съделителите М. Т. И. - 18/36 ид. части, за К. Г. Б.- 11/36 ид. части и за П. Г. В.- 7/36 ид. части. С въззивното решение е допусната делба и на първия жилищен етаж със застроена площ 142.45 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, два балкона, тераса и сервизни помещения, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от УПИ * - 279 в кв. 212 по плана на гр. С., в която е построена, между съделителите М. Т. И. и К. Г. Б. при права по 1/2 ид. част за всеки от тях; на втория жилищен етаж със застроена площ от 133.90 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от парцела, при права 6/12 ид. части за М. Т. И., 5/12 ид. части за К. Г. Б. и 1/12 ид. част за П. Г. Б. и на третия жилищен етаж със застроена площ 133.90 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от УПИ * при равни права за съделителите М. Т. И. и П. Г. В. - по 1/2 ид. част. Със същото решение е отхвърлен искът за делба по отношение на дворното място, в което е построена посочената по-горе триетажна сграда, представляващо УПИ * и на гараж в западната част на приземния й етаж по съображения, че дворното място е със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и не подлежи на делба, а гаражът не съществува като самостоятелен обект, тъй като такъв не е бил изграден на място. Въззивното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът за делба на УПИ * и на гараж в западната част на приземието на построената в този парцел ****града, е правилно. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че всеки един от етажите в триетажната сграда съставлява самостоятелно жилище, което принадлежи на различни собственици, поради което правилно въззивният съд е приел, че е налице етажна собственост. Съгласно чл. 38 ЗС когато етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята, върху която е построена сградата, е обща част, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не са годен обект на делба, тъй като не са самостоятелен обект на собственост, а следват принадлежността на главните обекти. Поради това обосновано и законосъобразно въззивният съд е допуснал делба на отделните етажи ведно с принадлежащите им идеални части от общите части на сградата, включително и на земята- УПИ *, след което с отделен диспозитив е отхвърлил иска за делба на дворното място като самостоятелен обект. Въззивното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на гараж в западната част на приземното помещение. В съответствие със събраните по делото доказателства е изводът, че такъв обект реално не съществува, макар да е бил предвиден за изграждане. С помощта на съдебно - техническа експертиза е установено, че на мястото на този гараж, заедно с други складови помещения в приземието е обособено жилище, което не отговаря на строителните правила и норми, поради което тези помещения, включително и предвиденото са гараж, са допуснати до делба като обслужващи (избени) помещения. По изложените съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът