Решение № 3847 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2017 г.

Решение № 3847 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. при ЦУ на НАП и от "Т.-Д., М., А." ООД против решение № 426 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 389/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т. С касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. решението се обжалва в частта с която е отменен РА № Р-0400046003439-091-001/1.02.2017 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 111/02.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. Т. в частта му с която за данъчни периоди от м. 01, м. 03, м. 06, и м. 11/2011 г. и м. 02/2014 г. са определени допълнителни задължения по ДДС общо в размер на 3828.52 лв. и съответните лихви, и по аналог на чл. 78 от ЗКПО е намалена декларираната загуба от дейността на дружеството за 2010 г. с 10 444.36 лв., за 2011 г. с 4845.11 лв. и за 2014 г. с 2990.53 лв., както и в частта за присъдените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Т.-Д., М., А." ООД - не взема становище по въпроса. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "Т. - Д., М., А." ООД се оспорва решението в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба- Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор чрез гл. юрисконсулт Найденова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред В. Т. административен съд е бил РА № Р-04000416003439-091-001/1.02.2017 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 111/2.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. Т. За да достигне до решението което се обжалва в настоящото производство Административният съд е приел следното: При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът след извършена проверка е установил, че същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалноправните норми при издаването му. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, неправилно е проведено по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК, тъй като от страна на приходните органи не било доказано наличието на основание за извършване на ревизия по особения ред на ДОПК. Преценил е, че липсват данни за укрити приходи, тъй като не е доказана реалността на доставките по процесиите неосчетоводени при ревизираното лице фактури. Съдът е обосновал това си заключение с твърдяна неустановеност на предаването на стоките от доставчиците на получателя, с оглед което фактурите се явявали издадени без основание и като такива не подлежали на осчетоводяване при ревизирания субект. Решението е правилно, поради следното: Oтносно неотразените фактури в счетоводството на ревизираното дружество, издадени от доставчиците "Т." ООД и "Т." ЕООД, ЕТ "В. С." и "З. К." ООД в конкретния казус се установява следното: Основен аргумент за това приходната администрация да приеме за установено наличието на неотчетени приходи от продажбата на стоки по фактури, издадени към ревизираното лице, но неотразени в неговото счетоводство, е изведен от съдържанието на представените от всеки от доставчиците писмени обяснения и допълнителни доказателства, които преценени в съвкупност и по отделно, са възприети като обосноваващи краен извод за реалност на доставките чрез получаването на фактурираните стоки от едноличния търговец. При извършените насрещни проверки, издателите на фактурите "Т." ЕООД, "Т." ООД, ЕТ "В. С." и "З. К." ООД са отговорили на връчените им искания за представяне на документи и писмени обяснения и са представили документи за изпълнените от тях доставки, които са ценени от приходната администрация като достатъчни да докажат доставките от ревизията. От друга страна, доставчиците "ТРОЯ 2000" ЕООД и "ТИМ" ООД не представят първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването на стоките и изписването им от доставчиците, като стокови разписки, складови разписки, искания за изписване на стоково-материални ценности. Такива документи въобще не са ангажирани от доставчиците. Доколкото практиката при извършване на разносна търговия предполага доставчика да приема предварително заявка за необходимите стоки, същите да бъдат изписани и при получаването им на място да бъде оформен документ за предаването на стоките и заплащането им. Документи за етапите на така описаната технология на разносна търговия не са представени от нито един от доставчиците. По отношение на доставчиците ЕТ "В. С." и "З. к." ООД липсват документи удостоверяващи транспорта от тяхна страна. По отношение на доставчиците "Т." ЕООД и "Т." ООД, работещи с техен транспорт, наличните доказателства са общи, без носител на конкретна информация, която обвързва тяхното съдържание с обектите на ревизираното лице. Следва да бъде отчитано и, че това са документи, които могат да касаят и транспорта на осчетоводени от ревизираното лице доставки, тъй като не е спорно по делото, че такива съществуват. От никой от доставчиците не са представени приемо-предавателни протоколи или подписани от жалбоподателя складови разписки, които да установят действителното приемане на стоките от жалбоподателя. От СЕЕ, се установява, че в счетоводството на жалбоподателя няма отразени плащания към доставчиците извън счетоводно отразените като получени фактури. При така установеното, на база доказателствения материал по делото, правилно АС В. Т. приема, че не са осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС към ревизираното дружество по процесните неотчетени фактури, издадени от доставчиците "Т." ЕООД, "Т." ООД, ЕТ "В. С." и "З. К." ООД, съдът намира РА за незаконосъобразен, тъй като е необходимо, освен издаването на фактура и тяхното счетоводно отразяване при доставчика, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоките срещу насрещната престация, което не се установява в процесния случай. В хода на настоящото производство, безспорно е установено единствено фактурирането на процесните стоки от доставчиците към жалбоподателя и изготвянето от тях на счетоводни и данъчни регистри, но ответникът не е ангажирал доказателства за реални доставки, вкл. не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от самата приходна администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им. Предвид констатациите по ЗДДС, неправилно при определяне на данъчните основи за облагане с корпоративен данък за 2010 г, 2011 г и 2014 г. е взета предвид сумата на укритите приходи - продажната цена на стоките по незаприходените фактури (изчислена като към покупната им стойност без ДДС е приложена възприетата надценка), както и тяхната отчетна стойност/покупната им цена, в съответствие с принципа на съпоставимост на приходите и разходите, регламентиран в Закона за счетоводството. В хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, по аналог на чл. 78 от ЗКПО, финансовият резултат на жалбоподателя е коригиран в посока увеличение с установените неотчетени приходи по фактури и в посока намаление с отчетната стойност на стоките по същите фактури. В резултат на тази констатация за 2010 г. е намалена декларираната загуба от дейността на дружеството с 10 444,36 лв., с 4 845,11 лв. за 2011 г. и 2 990,53 лв. за 2014 г. Предвид гореизложеното, констатациите на органите по приходите са незаконосъобразни и РА правилно е отменен в тази част. По касационната жалба на " Т.-Д., М., А." ООД С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отхвърлил жалбата на " Т.-Д., М., А." ООД срещу Ревизионен акт № Р- 04000416003439-091-001/1.02.2017 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 111/02.05.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. в частта, в която на ревизираното дружество за данъчни периоди м. 02, м. 07, м. 08, м. 10 и м. 11/2011 г., м. 01 и м. 03/2012 г., м. 11 и м. 12/2013 г., м. 09, м. 11 и м. 12/2014 г. и м. 01/2015 г. допълнително са определени за внасяне задължения в общ размер на 176 735.07 лв. и лихви за просрочие върху тях в размер на 52 830.70 лв., в т.ч. лихви по ЗДДС за неотразени в периода на издаването им фактури за продажби от дружеството в размер на 11.76 лв., и в частта по ЗКПО, в която за 2010 г. е намалена декларираната данъчна загуба със сума в размер на 60,40 лв., за 2011 г. е намалена декларираната загуба със сума в размер на 32 397,38 лв., за 2012 г. е намалена декларираната загуба със сума в размер на 31 548,10 лв., за 2013 г. е увеличена декларираната загуба със сума в размер на 375 955,40 лв., за 2014 г. е намалена декларираната загуба със сума в размер на 424 666,76 лв. и за 2015 г. е намалена декларираната данъчна загуба със сума в размер на 49 523,54 лв., като в полза на дирекция "ОДОП" В. Търново са присъдени разноски в размер на 5366,63 лв. Касационната жалба е неоснователна, а сочените касационни основания не са налице. Атакуваното решение в обжалваната от касатора част е постановено при спазване на материалния закон, а изводът на съда по съществото на спора относно определените данъчни задължения на касатора е основан върху самостоятелно и подробно обсъждане, и преценка на събраните доказателства и установените факти и обстоятелства по делото. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, правилно е преценил и разпределил доказателствената тежест в процеса и правилно е анализирал събраните доказателства. Относно неотчетените приходи от ЕКАФП. При извършена проверка на отчитането на продажбите в обекти на " Т.-Д., М., А." ООД - ресторант "Е." гр. В. Т., е установено, че импортираните данни се отнасят за фискално устройство в обекта с № 3294561. Извършена е съпоставка на регистрираните продажби в базата данни на ПП "Д." с изпратената информация в НАП от същото фискално устройство посредством системата за дистанционна връзка на фискалните устройства за проверявания период, при която е установено несъответствие в регистрираните данни за продажби и същевременно отчетените продажби в брой във фискалното устройство, изразяващо се в по-малко отчетени продажби за конкретни дни по общия дневен оборот на ЕКАФП. За периода от 18.11.2014 г. до 30.11.2014 г. са установени по - малко отчетени продажби по ЕКАФП в общ размер на 6 139,90 лв. в сравнение с отчетените данни по ПП "Д.". Правилно съдът е потвърдил констатациите на органите по приходите, че налице са неотчетени приходи от извършени продажби в търговския обект на жалбоподателя на стойност 6 139,90 лв., като на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК, по аналог на чл. 86, чл. 12 и чл. 25 по реда на ЗДДС за данъчен период м. 11.2014 г. е определена данъчна основа за облагане на неотчетени приходи от продажби по ЕКАФП, за която е начислен ДДС в размер на 1023,32 лв. Правилно в частта по ЗКПО, на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК при формиране данъчна основа за облагане с корпоративен данък са включени установените неотчетени приходи от ЕКАФП - 5 116,58 лв. Относно извършени продажби на брашно през м. 12/2014 г. и м. 01/2015 г. С РА, за данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 01.2015 г., на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. З, т. 2 от ЗДДС, е начислен ДДС в общ размер на 18 306,02 лв. във връзка с установени продажби на брашно на многократно занижена цена. Настоящата съдебна инстанция изцяло се присъединява към мотивите на АС В. Т. относно продажбите на брашно. Не споделя изложените и в касационната жалба твърдения, че при ревизията не била направена разлика между бракувани стоки и изделия и преоценени такива. Следва да се посочи, че нито в хода на ревизията, нито с възражението срещу РД, нито с жалбата срещу РА, жалбоподателят е представил протоколи или каквито и да е доказателства за извършена обезценка /преоценка/ на процесиите материали "брашно тип 500". Правилно е посочено, че съгласно т. 11.1 от СС 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси", в края на всеки отчетен период се прави оценка на нетната реализириуема стойност на стоково - материалните запаси в предприятието, като съгласно т. 12, буква "г" в годишния финансов отчет следва да бъдат оповестени размерът на намалението на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до нетната реализируема стойност, отчетено като текущ разход. Същевременно когато е извършена оценка на стоково-материални запаси, която намалява отчетната им стойност, сумата на намалението следва да бъде отнесена по дебита на съответната сметка "разходи от последващи оценки на активи". Предвид посоченото, в настоящия случай от подадените ГФО и счетоводни регистри на жалбоподателя за разглежданите периоди, " няма данни да е извършвана обезценка на процесното брашно. Предвид горепосоченото правилно се явява и решението на АС В. Т. и в тази му част. Правилно е решението в частта относно неотразените от касатора кредитни известия. С РА, на основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, е коригиран размерът на данъчната основа и декларираният от лицето ДДС за получените облагаеми доставки с невключените в дневниците му за покупки за данъчни периоди м. 02, м. 07, м. 08, м. 10.2011 г. четири броя кредитни известия от "ПИЛКО" ООД и за м. 11.2011 г. кредитно известие от "М. М. М" ООД с общ размер на данъчната основа 7 536,08 лв. и ДДС 1507,22 лв. На основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1, като съгласно ал. 5 на чл. 124, независимо от ал. 4 на същия член, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. При ревизията, въз основа на извършена проверка в отчетните регистри по ЗДДС - Дневници за покупките за ревизирания период и проверка на първичните счетоводни документи на "Т. - Д., М., А." ООД са установени неотразени от жалбоподателя кредитни известия, издадени от трима негови контрагенти. Законосъобразно се явява решението на първоинстанционният съд с което се посочва, че с неотразяването на процесиите кредитни известия, ревизираното дружество е завишило отчетната стойност на продадените стоки и съответно е завишило отчетните си разходи за наем за 2011 г. Въз основа на извършения анализ по реда на чл. 122 от ДОПК, стойността на неотразените кредитни известия в общ размер на 11 577,38 лв. е взета предвид при формиране на данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2011 г. Предвид, което правилно РА е потвърден и в тази част. Относно отказан данъчен кредит от "С.Т.Б." ЕООД с ЕИК 201289849 Първоинстанционният съд е приел, че по 5бр. фактури, издадени от горепосочения доставчик с предмет различни строителни материали, не са налице данни за реално осъществени доставки на стоки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчни събития по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 201,81 лв. за данъчни периоди м. 01 и м. 03.2012 г. Настоящата касационна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно предвид следното: Липсват доказателства за притежавана обезпеченост и наличие на възможност за осъществяване на доставки на подобни стоки към жалбоподателя и документи, изясняващи мястото на извършване на доставките и удостоверяващи прехвърляне правото на собственост върху стоките (приемо-предавателни протоколи и др. търговски документи, съставени по повод същото), както и надлежно съставени транспортни документи - пътни листи, товарителници, доказващи транспортирани количества стока от съответен обект на доставчика до обект на жалбоподателя или до трето лице. От жалбоподателя са изискани документи, удостоверяващи извършен транспорт на стоките, тъй като независимо кой е организирал транспорта на стоките, "Т. - Д., М., А." ООД следва да разполага с товарителници, изискуеми на основание чл. 89, т. 8 от Наредба № 33/3.11.1999 г., за всеки извършен транспорт, по който търговецът е получател на товара, но такива не са представени нито от доставчика, нито от ревизираното лице. Относно коригирани данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС при продажбата на недвижими имоти. С процесния РА, за данъчни периоди м. 11.2013 г. и м. 12.2013 г. е извършена корекция на ползвания данъчен кредит при придобиването на пет недвижими имота, продадени от "Т. - Д., М., А." ООД в горепосочените периоди. През ревизирания период м. 01.2011 г. - м. 04.2016 г. жалбоподателят е извършил продажби на недвижими имоти - магазини, цехове, апартаменти, поземлени имоти. Недвижимите имоти са придобити чрез покупка или чрез построяване по стопански начин, съгласно сключени два договора за строителство с подизпълнител "С." ООД. При справка в информационните масиви на НАП се установява, че всички фактури от "С." ООД са с начислен ДДС, ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит по тях, както и е ползвало данъчен кредит за закупени строителни материали за въпросните обекти. Предвид разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС с РА, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 66 от ППЗДДС правилно е извършена корекция на размера на ползвания при придобиването данъчен кредит. Корекцията е извършена в съответния данъчен период и в съответствие разпоредбите на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС. По делото е установено, че строителството на сградите и обектите в тях на бул. " Б." ..... в бл. ... и бл. ... е извършено с цел продажбата им, като процесния обект - Магазин № 20 в бл. ... бул. "Б." №... Б, в бл. ..., е заведен още в самото начало по сметка 304 "Стоки", от която сметка е изписан при продажбата му, предвид което с РА правилно и законосъобразно е извършена корекция на ползвания данъчен кредит при придобиването на този имот по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Правилно е посочено, че съгласно СС № 40 "Отчитане на инвестиционни имоти", т. 3 2, б. "г", предприятието класифицира имотите според предполагаемото им предназначение - като продукция, когато са изградени и се очаква последващата им продажба, в който случай същите следва да се отчитат по реда на СС 2 "Стоково-материални запаси". В настоящия случай търговският обект е заведен в счетоводството на жалбоподателя като инвестиционен имот, а не като дълготраен актив по смисъла на ЗКПО, поради което с РА правилно и законосъобразно, за същия имот е извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, в данъчен период м. 12.2013 г. в съответствие разпоредбите на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС Правилни са изложените в обжалваното решение мотиви по отношение на два от недвижимите имоти - Цех за хлебни изделия в гр. Д. и Магазин № 4, бл. ..., гр. В. Т., бул. "Б." №..., в случая се касае за имоти придобити считано от и след дата 01.01.2007 г. - Цех за хлебни изделия в гр. Д. е заведен в инвентарната книга на жалбоподателя за 2010 г. с дата на придобиване 1.01.2007 г., а Магазин № 4, бл. ..., в гр. В. Търново, бул. "Б." №... е заведен в инвентарната книга за 2010 г. с дата на придобиване от 01.01.2008 г. Както и правилни са мотивите на съда относно процесиите имоти, придобити преди 1.01.2007 г., поради което настоящият съдебен състав се присъединява към тях, а именно - Магазин № 16 в Търговски комплекс "Европа", гр. В. Т., ул. "Н." ..№... и Цех за месни разфасовки в гр. В. Т., бул. "Б." №... В, бл. ..., следва да се посочи, че обстоятелството, че чл. 45, ал. З от ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.) сочи като "общ принцип" на доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, освободената доставка, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице промяна на правния режим на доставките. В ал. 7 на същия законов текст е предвидена възможност за избор на характера на доставката, която е предоставена на доставчика, както преди влизане в сила на ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., така и при действие на ЗДДС (отм. в сила до 31.12.2006 г.) по отношение на доставките на сгради, които не са нови, а именно режимът на облагаемата доставка. Фактът, че има възможност доставката да е освободена, не следва да се приеме като промяна на режима, тъй като, независимо кой режим е посочен като основен, и кой - като алтернативен, както преди влизане в сила на действащия ЗДДС, така и при неговото действие, съществува режим на облагаема доставка относно старите сгради. Да се приеме, че не следва да се коригира приспаднатия при придобиването от лицето данъчен кредит при продажбата на старите сгради като освободени доставки би било в противоречие с основните принципи за неутралност на данъка върху добавената стойност и принципа за равно третиране. Предвид гореизложеното, решението в частта с която е потвърден РА в по отношение на извършената корекция на ползвания данъчен кредит за данъчни периоди м. 11.2013 г. и м. 12.2013 г. във вр. с придобиването на пет недвижими имота, продадени от "Т. - Д., М., А." ООД е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Относно останалите констатации пo 3KПO. Независимо, че липсват каквито и да е било оплаквания в касационната жалба, следва да бъде споделено, че решението на АС В. Т. като законосъобразно компетентно, следва да бъде потвърдено и в тази му част. Съдът обстойно е разгледал и обсъдил доказателствата по делото, като е приложил подробни мотиви относно изводите които е направил. Както е посочено в обжалваното решение, при ревизията, след направен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ЗКПО, при определяне на данъчна основа за корпоративен данък по аналог на материалния закон финансовият резултат на жалбоподателя е преобразуван, както следва: За 2010 г., по аналог на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, финансовият резултат на жалбоподателя е коригиран в посока увеличение в размер на 60,40 лв. - осчетоводени по сметка 601 "Разходи за материали" две фактури от "М. К. енд К. Б." ЕООД с Булстат *********, поради факта, че не са свързани с дейността на дружеството. За 2011 г., по аналог на чл. 78 от ЗКПО, в данъчната основа са включени неотчетени приходи от продажбата на недвижим имот - апартамент № 3 в с. К., О. Б. в размер на 20 820,00 лв., която продажна цена е определена с възложена при ревизията експертиза. При ревизията е установено, че недвижимият имот е продаден с НА № 52/19.12.2011 г, (не е представен документ за придобиването на апартамента), имотът не е завеждан в счетоводните регистри на жалбоподателя, съответно не е изписван от тях, както и не са отразени приходите от продажбата му. За 2012 г., по аналог на чл. 78 от ЗКПО, в данъчната основа също са включени неотчетени приходи от продажбата на недвижим имот - апартамент № 4 в с. К., О. Б., в размер на 29 337.45 лв., като е призната и отчетната стойност на имота в размер на 1 212,60 лв., съгласно НА № 129/07.06.2004 г. за покупката му. При ревизията е установено, че недвижимият имот е продаден с НА № 185/25.04.2012 г. за сума от 15 000 евро (29 337,45 лв.), заплатени на продавача по банков път, за което не е издадена фактура от дружеството и не е отчетен приход от продажбата му. Едва на 9.03.2014 г. имотът е заведен по дебита на сметка 224 "Инвестиционни имоти" и впоследствие отписан в кореспонденция със сметка 498 "Други дебитори" т.е. не е отразен приход от продажбата му. През 2013 г. с НА № 2069/13.12.2013 г. жалбоподателят е извършил продажба на Магазин № 20, бл. ..., гр. В. Т., бул. "Б." №... за сума от 44 984.00 лв. (23000,00 евро) с купувач ЕТ ". - М. Б.", като през 2013 г. е отчетен само част от прихода от тази продажба, съответно е изписана само част от отчетната стойност на магазина, а останалата част от прихода в размер на 33 287,00 лв. и остатъкът от отчетната стойност в размер на 72 862,51 лв., са отчетени през 2014 г, когато е фактурирана останалата част от продажбата. Аналогично с НА № 2007/04.12.201Зг. е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот Магазин № 4, бл. ..., гр. В. Т., бул. "Б." №..., с купувач В. П.. Приходът от продажбата на имота в размер на 58 674,90 лв. и изписването на отчетната му стойност в размер на 396 643,01 лв. са отразени в счетоводството на дружеството през 2014 г., когато е издадена и фактурата за продажбата. Предвид горното, по аналог чл. 78 от ЗКПО, в данъчната основа за 2013 г. са включени както приходите - 91 961,90 лв. (33 287,00 лв. + 58 674,90 лв.), така и разходите - 469 505,52 лв. (72 862,51 лв. + 396 643,01 лв.), които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативни актове, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. По аналог на разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, изр. второ тези приходи и разходи не са признати за данъчни цели в годината на отчитането им - 2014 г., като не са включени при формиране на данъчната основа за корпоративен данък. Във връзка с извършените продажби на редица активи в т.ч. недвижими имоти на загуба, ревизираното дружество е извършило увеличение на финансовите си резултати за 2013 г. с разликата между продажната цена на активите и балансовата им стойност по реда на чл. 65 от ЗКПО в размер на 281 098.92 лв., като с РА, тази сума е определена със 794.11 лв. в повече, с която разлика е завишен финансовия резултат за годината. Предвид изложеното до тук, следва да се отхвърли касационната жалба на ревизираното дружество, а обжалваното решение в тази му част да бъде потвърдено. Разноски: С оглед резултата от спора и предвид уважената част, направените и доказани разходи следва на касатора "Т.-Д., М., А." ООД да бъдат присъдени разноски в размер на 96.47 лв а на касатора Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на 5366.63 лв. Като след извършена компенсация, следва "Т.-Д., М., А." ООД да заплати на Дирекция ОДОП В. Т. сума в размер на 5270,16 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение