Решение № 6525 от 30.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна (РЗОК - Варна), подадена чрез процесуалния представител Й. Йорданов началник на отдел Правно и административно осигуряване на дейността (служител с юридическо образование), срещу решение 1786/08.10.2021 г., постановено по адм. д. 1670/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена за нищожна Покана изх. 29-01-34 от 13.05.2021 г., издадена от Директор РЗОК - Варна, с която "Медико-диагностична лаборатория - Русев" ЕООД, със седалище и адрес в гр. Пловдив е приканено да възстанови неоснователно получената сума в размер общо на 16 905, 75 лева. В касационната жалба са въведени твърдения и доводи, относими към касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, включително платена държавна такса за касационното оспорване в размер на 200 лв. и възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. В допълнително подадена молба прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Медико-диагностична лаборатория - Русев" ЕООД, със седалище и адрес в гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Димова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1200 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, с оглед което следва да бъде оставено в сила. Споделя изводите на съда, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорената покана изх. 29-01-34 от 13.05.2021г., като същата е издадена при липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, поради което се явява изцяло лишена от законово основание обстоятелства, водещи до нейната нищожност. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Със Заповед РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директора на РЗОК - Варна на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО и чл. 99, ал. 1, т. 3 Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. (НРД за МД 2018 г.) е прекратен без предизвестие сключеният индивидуален договор 030689/14.05.2018 г. за оказване на медико-диагностична дейност с "Медико-диагностична лаборатория-Русев" ЕООД, считано от датата на издаване на заповедта. В заповедта е включено и разпореждане по чл. 60, ал. 5(предишна ал. 4) от АПК за допускане на предварително изпълнение. Против разпореждането за допуснато предварително изпълнение от лечебното заведение е депозирана жалба, по повод на която е образувано ч. адм. д. 12/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, приключило с Определение 31/08.01.2020 г., с което разпореждането, съдържащо се в Заповед РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директор на РЗОК - Варна, с което е допуснато нейното предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, е отменено. Това определение е оставено в сила с Определение 3411/05.03.2020 г., постановено по адм. д. 2712/2020 г. по описа на ВАС, шесто отд. Заповед РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директора на РЗОК - Варна, е оспорена от лечебното заведение, като с Решение 1430/03.08.2020 г. по адм. д. 168/2020 г. на Административен съд - Пловдив заповедта е отменена. С Решение 2774/01.03.2021 г., постановено по адм. д. 11939/2020 г. по описа на ВАС, шесто отделение, решението на Административен съд - Пловдив е отменено и жалбата на "Медико-диагностична лаборатория-Русев" ЕООД срещу заповедта е отхвърлена. При извършена справка в Персоналната информационна система на НЗОК е установено от административния орган, че за периода от 12.12.2019 г. (датата на издаване на заповедта за прекратяване на договор 030689/14.05.2018 г. за оказване на МДД) до 31.12.2019 г. (срокът на действие на индивидуалния договор) с електронни отчети на "Медико-диагностична лаборатория-Русев" ЕООД са отчетени и заплатени 75 бр. диагностични изследвания. Предвид влязлото в законна сила Решение 2774/01.03.2021 г. на ВАС, административният орган е приел, че лечебното заведение е получило неоснователно заплащане на отчетената от него дейност за периода от 12.12.2019 г. до 31.12.2019 г. поради отпаднало основание, за което на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е прието, че дължи връщане на сумата в общ размер на 16 905, 75 лв., която сума е заплатена на лечебното заведение на основание фактура 2000002056/15.01.2020 г. по договор 030689/14.05.2018 г. Лечебното заведение е приканено да плати главницата по задължението си в 14-дневен срок от получаване на писмената покана за доброволно възстановяване на неоснователно получената сума, посочена е банковата сметка, по която следва да бъде внесена сумата в размер на 16 905, 75 лв., както и че при невнасяне на сумата в срока за доброволно изпълнение, на основание чл. 103, ал. 1 от ЗЗД същата ще бъде прихваната срещу задължения на НЗОК от следващи бъдещи плащания по действащи към момента договори на лечебното заведение, а в случай, че договорите са прекратени и/или не се дължат плащания по тях, ще бъде пристъпено към събиране на вземането по съдебен ред, при което освен главницата ще бъде потърсено плащане и на дължимите лихви, в който случай е указано на жалбоподателя, че ще дължи и разноските по процеса, включващи съдебни такси, такси за експертизи, както и направените разходи за осъщественото процесуално представителство. За да уважи сезиралата го жалба на лечебното заведение против оспорения акт и да прогласи нищожността му с подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Пловдив е приел, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма (доколкото непосочването или неправилното посочване на правното основание, каквото е налице в конкретния случай с цитирането на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и непосочването пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва поначало не опорочават формата на акта), но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, поради което поканата е изцяло лишена от законово основание - обстоятелства, водещи до нейната нищожност. За да достигне до този извод решаващият съд, на първо място, е приел, че макар и обективирана в писмо поканата представлява едностранно властническо волеизявление, носи и белезите на индивидуален административен акт, доколкото с нея се създава основание за събиране на суми, получени без правно основание. Посочено е, че същата материализира изричното волеизявление на овластен по силата на нормативен акт /ЗЗО и НРД за МД/ административен орган, създава задължение за плащане и определя способа за изпълнение на задължението, като по този начин засяга законни интереси на лечебното заведение. Според съда би могло да се приеме, че оспорената покана съдържа едновременно признаците и на властническо и на уведомително изявление, но правопораждащата воля винаги доминира над останалото съдържание, поради което и следва да се приеме, че е налице административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК с всички произтичащи правни последици. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите норми на ЗЗО и НРД за МД за 2018 г. и клаузи на сключения между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор и е преценил, че в случай, че органът е констатирал, че дружеството е получило суми без правно основание, е следвало да процедира по един от двата начина, предвидени в ЗЗО, в НРД и в сключения индивидуален договор - този по чл. 76а или този по чл. 76б ЗЗО. Съдът е констатирал, че това не е сторено, предвид липсата на данни да е установено нарушение от контролните органи, да е бил съставен нарочен протокол за неоснователно получени суми, съответно на лицето да е била предоставена възможност за възражения, каквото е регламентирано в чл. 76а ЗЗО. Липсват и данни да са налице влезли в сила наказателно постановление и/или заповед за налагане на санкция, каквито са предпоставките за прилагане на чл. 76б ЗЗО. Посочено е, че в Заповед РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директора на РЗОК Варна е вписано, че сключеният индивидуален договор 030689/14.05.2018 г. с "Медико-диагностична лаборатория-Русев" ЕООД за оказване на МДД се прекратява считано от датата на издаване на заповедта, т.е. от 12.12.2019 г. Тази заповед е била оспорена и съответно е влязла в сила на 01.03.2021 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение на ВАС, и не е подлежала на предварително изпълнение, предвид отмяната на разпореждането на органа за допускането му. С оглед това обстоятелство, съдът е преценил, че щом заповедта за прекратяване е влязла в сила на 01.03.2021 г., то в периода 12.12.2019 г. - 31.12.2019 г. липсва основание за незаплащане на процесните суми от страна на РЗОК, тъй като същите са получени на правно основание и не подлежат на възстановяване. Според съда лечебното заведение не е следвало да съобразява поведението си по изпълнението на сключения с НЗОК/РЗОК договор с невлязъл в сила административен акт, за който липсва разпоредено предварително изпълнение. Решението е валидно, допустимо и правилно. В своята практика Върховният административен съд приема, че индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват между равнопоставени лица. Те имат административноправен, а не облигационен характер и възникналите административни правоотношения се регулират от ЗЗО и Националния рамков договор за медицинските дейности, в конкретния случай този за 2018 г. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното, а не от гражданското право. Изложеното изключва аналогията с гражданското право и в частност с института на неоснователното обогатяване по ЗЗД, който касае отношения между равнопоставени субекти. Съгласно чл. 30, ал. 1 от договора за оказване на МДД страните по същия са се споразумели контролът по изпълнение на договора да се осъществява по реда на Глава Втора, Раздел X от ЗЗО и Глава двадесета от НРД за МД 2018 г. В чл. 32 от договора изрично е предвидено, че при двете хипотези на липса респ. наличие на констатирано нарушение се прилагат съответно чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), който създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. При издаването на обективираната в писмо изх. 29-01-34/13.05.2021 г. и адресирана до лечебното заведение покана в процесния случай изцяло не е спазена нормативно регламентираната процедура в контролно производство по реда на специалния за процесните правоотношения Закон за здравното осигуряване. Наличието на висящо съдебно производство препятства влизането в сила на оспорения административен акт и той не се ползва със стабилитет. С влизане в сила на потвърдителното съдебно решение оспореният акт е започнал да се ползва със стабилитет и задължителна сила. Както правилно е преценил първоинстанционният съд през процесния период 12.12.2019 г. 31.12.2019 г. сумите са получени на правно основание. От анализа на константната съдебната практика и юриспруденцията се налага извода, че при порока материална незаконосъобразност налице ще е нищожност на акта само в случаите на пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата правна норма; когато актът е изцяло лишен от законово основание и когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В тази връзка правилен и обоснован е изводът на решаващия съд за нищожност на процесния акт, предвид цялостна липса на предпоставките в хипотезата на правната норма и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на тезата на касатора, досежно материалноправните предпоставки, в конкретния случай не са приложими по аналогия правилата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на неоснователно обогатяване, а специалните правила, предвидени в ЗЗО и индивидуалния договор между страните. От друга страна, съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В процесния случай предвидената процедура е изцяло игнорирана от страна на органа. Не е съставен протокол за неоснователно получени суми и не е предоставена възможност на изпълнителя по договора да направи възражение срещу констатациите, с което е нарушено правото му на защита, респ. липсват данни за издадени и влезли в сила наказателно постановление и/или на заповед за налагане на санкция по чл. 76б от ЗЗО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява адвокат. В писмена молба, постъпила във ВАС на 04.05.2022 г., процесуалният представител на директора на РЗОК - Варна по същество прави възражение за прекомерност на поисканите от ответната страна разноски и моли същите да бъдат уважени в минимален размер съгласно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Направеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение съдът намира за основателно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 600 лв. Предвид изложеното, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,