Решение № 492 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2008 г.

Решение № 492 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ДОУИ-Варна против решение № 442/24.06.08 г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 1512/05 г. в частта, в която по жалба на "Ж и Ж-Коеви" ООД е отменен ДРА№ 154/2.06.05 г. издаден от ТДД-Силистра, потвърден с решение № 664/8.08.05 г. в частта, в която на ревизирания субект са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период - м. 07.04 г. в размер на 7 983, 62лв. и лихви за забава в размер на 775,46 лв. във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер на 11 158,38 лв. по доставки от "Айва" ЕООД. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната част от ДРА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Ж и Ж Коеви" ООД, гр. Силистра оспорва жалбата по съображения, развити във писмено възражение от пълномощника му -адв. Генковски. Иска се потвърждаване на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът при постановяване на обжалваното решение не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е приложил правилно материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима с оглед своевременното и подаване от лице, страна по съдебния спор, приема, че тя е неоснователна. С ДРА, предмет на контрол пред окръжния съд, правото на данъчен кредит по 12бр. фактури, издадени от "Айва" ЕООД през м. 07.2004 г. е отказано с мотива, че не е налице начисляване на ДДС по тези фактури от доставчика, тъй като те не са отразени в справката декларация за периода. Фактическите констатации в ДРА са, че за м. 07.04 г. доставчикът е подал своевременно дневник за продажби на хартиен носител и СД, като е налице разминаване в обобщените данни в СД и дневника за продажби, като в СД сумата е по- малка от тази отразена в дневника за продажби. За допуснатото несъответствие, доставчикът е уведомил ТДД-Варна, като към уведомлението е приложена и коригирана СД, както и магнитен носител с коригирани данни за същия период. Тъй като коригираната декларация и магнитния носител са подадени извън срока по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС, данъчните органи са приели, че те не са основание за възникване на права и задължения. Първоинстанционният съд е преценил като основателна жалбата на ревизираното лице срещу тази част от ДРА. Мотивите на съда са следните: от събраната по делото съдебно-икономическа експертиза е установено начисляването на ДДС от доставчика по всичките процесни 12 фактури. Съдът е приел, че щом ДДС е начислен, макар и с известно закъснение (от няколко дни), само забавата в начисляването не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит на получателя по фактурите. Окръжният съд е приел, че забавата в начисляването би следвало да има като последица определянето на лихва за забава на доставчика. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на окръжния съд в обжалваната му част като правилно. Неправилен и не намиращ опора в закона е изводът на данъчните органи, че не следва да се възприеме подадената коригирана СД за м. 07.04 г. от доставчика. Неблагоприятните последици от забавата в подаването на точната СД би следвало да са за доставчика, допуснал забавата, както правилно е приел и окръжния съд. В чл. 133, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за подобно поведение е предвидена имуществена санкция за подателя на декларацията. От друга страна самият закон в чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) предвижда, че правото на данъчен кредит за получатея по фактура възниква и тогава, когато данъкът по облагаемата доставка е начислен към датата на която изтича данъчният период, следващ периода на възникване на данъчното събитие. Предвид чл. 72, ал. 2 от ЗДДС (отм.) данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В конкретния случай фактурете са издадени през м. 07.08 г. поради което за целите на данъчния кредит, начисляването на ДДС по тях следва да е извършено най-късно на 31 август същата година. Коригираната справка декларация, която неправилно не е възприета от данъчните органи е подадена на 27.08.04 г. т. е в рамките на следващия данъчен период. При тези обстоятелства и при липса на спор относно наличието на останалите предпоставки, визирани в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) незаконосъобразно е да се приеме, че правото на данъчен кредит за получателя по фактурите не е възникнало. Като е стигнал до аналогичен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на направените в това производство, а именно 25 лева. Воден от горните съображения, Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия