Решение № 11507 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2017 г.

Решение № 11507 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. А. /N. A./ - непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан, подадена чрез пълномощник, против решение № 34 от 30.05.2017 г., постановено по адм. д. № 86/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 4518 ОЧ-70/13.04.2017 г., издадена от началника на ГПУ - Б. за прилагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция "Миграция". Касаторът поддържа становище за неправилност на съдебния акт и развива доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № УРИ 4518 ОЧ-70/13.04.2017 г., началникът на ГПУ - Б. е наредил да бъде настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция "Миграция"- МВР чужденецът с декларирани данни Ф. К., роден на 1.01.1998 г. в Афганистан, без документ за самоличност. В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетни лица без валидни документи за самоличност, между които и жалбоподателя с декларирани данни Н. А. /N. A./, гражданин на Афганистан, роден на 1.01.2000 г. По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 13.04.2017 г., с който в СДВНЧ е настанен Ф. К. В протокола е отбелязано, че чужденецът придружава и непълнолетния Н. А. без документи за самоличност. Но в протокола не е посочено, че непълнолетният чужденец е настанен в СДВНЧ. Съгласно писмо от 16.05.2017 г. на Дирекция "Миграция"", жалбоподателят е поискал закрила по ЗУБ и е предаден на 5.05.2017 г. на ДАБ. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, разгледал е спора по същество и е приел, че актът е законосъобразен. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на Н. А., тъй като той не е адресат на акта. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на Ф. К. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А евентуалната отмяна на заповедта не би се отразила в правната сфера на жалбоподателя. Последният, в случай, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, както твърди, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд