Решение № 50 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 1153/2010 г.

Решение № 50 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 1153/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, образувано по молба на И. Н. К. - ЕТ с фирма "И. К. " -[населено място], [община] за отмяна на влязло в сила Решение № 334 от 15.Х.2007 г. по гр. д. № 378/2007 г. на Велинградски районен съд. Молителят поддържа, че следствие нарушаване на съдопроизводствените правила за призоваване, е лишен от правна защита и възможност да участва в делото - бил е нередовно призован за първото съдебно заседание, като в призовката е отбелязано, че му е връчена лично, а призовката е връчена на лице, което той не е упълномощил, положен е на нея подпис, който не е негов, поради което делото е разгледано без той надлежно да е уведомен, затова не е могъл да организира защитата си. Молителят сочи, че за сгрешената призовка за първото съдебно заседание, е уведомил прокуратурата, която е установила, че призовката не е връчена по съответния ред, за което представя Постановление на Окр. прокуратура - Пазарджик. За така постановеното решение молителят излага, че е узнал при получаване на призовка за доброволно изпълнение по изп. дело на ЧСИ № 750 - Н. Т., която представя. Възразява, че не е могъл да вземе отношение по изслушаната по делото счетоводна експертиза поради неучастието му в делото, изготвена без вещото лице да е правило проверка в счетоводството му, че не е имал възможност да представи фискалните бонове по фактурите, по които се твърди, че не е изплатил задълженията си, които бонове сега представя и които показват, че е изплатил задължението си. Иска да се отмени влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, т. 2 и т. 1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмени бележки, оспорва молбата за отмяна, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на молителя във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение № 334 от 15.Х.2007 г. по гр. д. № 378/2007 г. на Велинградски районен съд по изложените съображения [фирма] -[населено място], [община] е осъден да плати на [фирма] - [населено място] 5976.37 лв. - цена по договори за търговска продажба, със законната лихва от 22.V.2007 г. и 896.59 лв. - обезщетение за забавено плащане. За първото по делото заседание на 18.VI.2007 г. съдът е приел, че ответникът по делото е призован лично, а за следващите го е призовал по реда, предвиден в чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). По допустимостта на молбата за отмяна: същата е постъпила след 1.III. 2008 г. и по аргумент за противното от § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК (Д. в. бр. 59/2007 г.), следва да се разгледа по реда на ГПК. По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня на узнаване на решението, молителят поддържа, че е узнал за решението по повод връчена му покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, от която е видно, че му е връчена преди 15.V.2008 г., за когато е насрочен опис. Ответникът по молбата не установява молителят да е узнал за решението преди твърдяната дата, молбата за отмяна е подадена на 30.IV.2010 г., в 3 -месечния срок, считано от 15.VI.2008 г. и не е просрочена, тъй като законът не предвижда срок за подаване на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. Молителят не е лишен от възможност да участва в делото, тъй като не са били нарушени правилата на чл. 46, ал. 1 изр. 1 ГПК (отм.) за призоваването му. За съдебно заседание на 18.VI.2007 г. съдът е приел, че молителят е редовно призован, като призовката му е връчена лично срещу подпис, удостоверено от връчителя. С представеното копие от Постановление за отмяна на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.ХII.2008 г. на Окр. Прокуратура - Пазарджик молителят не доказва твърдението си, че призовката за 18.VI.2007 г. не му е връчена лично, а на друго лице, което е подписало призовката. Молителят не е доказал допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1 изр. 1 ГПК (отм.) при призоваването от първоинстанционния съд, поради което молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е подадена в срок, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, но е неоснователна. Представените от молителя писмени доказателства - фискални бонове - не са нови поради това, че молителят не е участвал в делото и не е могъл да ги представи, както неоснователно поддържа. Тъй като молителят е бил редовно призован и не е бил лишен от възможност за участие в делото, по иска за цена на горива и петролни продукти, посочени в съставени фактури през периода 28.II.2006 г. - 30.IV.2006 г., е могъл да представи фискалните бонове, съставени през м. III и м. IV 2006 г., които сега представя с молбата за отмяна. Искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. ГПК е неоснователно. Доколкото молителят поддържа искане за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което основание сочи в молбата и което обосновава с оплакване, че съдебно - счетоводната експертиза е изготвена, без вещото лице да извърши проверка, както е записано в заключението на "документацията на ответника", молбата за отмяна е неоснователна. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на заключението на вещо лице, каквито доказателства жалбоподателят не представя. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна. За производството по отмяна молителят следва да заплати на ответника по молбата разноски 1092 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение