Решение № 6920 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2011 г.

Решение № 6920 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на И. Д. Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при ЦУ на НАП и на Рашко Вълчев Григоров, представляващ "Селект Туризъм" ЕООД град София, против Решение № 258 от 15.06.2011 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 134 по описа за 2010 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е изменен РА № 150900493/30.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с Решение № 30/22.01.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е определен резултат за данъчен период м. 06.2008 г. ДДС за внасяне в размер на 47 644,93 лв. и лихви върху този резултат от 5700,24 лв., като вместо това е определен резултат за данъчен период м. 06.2008 г. - ДДС за възстановяване в размер на 6 158,88 лв. и в тази, с която жалбата на РЛ против РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на данъчната дирекция, се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довела до погрешния извод, че прилагайки разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органът по приходите неправилно е определил основата на извършените от жалбоподателя доставки за м. 06.2008 г. в размер на 422 971,67 лв. при което е начислил съответния ДДС в размер на 84 594,33 лв. Вместо определените от лицензирания оценител пазарни цени на продадените съоръжения и оборудване, трайно прикрепени към бензиностанция и газостанция и наемните цени за отдадените под наем хотелски комплекси, съдът е кредитирал като обоснована и компетентна изготвената в хода на съдебното производство повторна съдебно-счетоводна експертиза, въпреки, че вещото лице не притежава квалификация, за да извърши оценка на ДМА. Иска се отмяна на решението в тази част и, както и в частта за разноските и при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба Рашко Вълчев Григоров, представляващ "Селект Туризъм" ЕООД град София не взема становище по нея. В касационната жаба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за основания за промяна на данъчната основа по процесната доставка. Не е налице свързаност между "Селект Туризъм " ЕООД и купувача по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Купувача и продавача са независими едно от друго лица и договорената от тях цена не е по- ниска от цената на придобиване. Иска се отмяна на решенето в тази част и отмяна на РА изцяло, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на тази жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП е неоснователна. За да постанови обжалваната от този касатор част от съдебното решение административният съд е приел, че с РА незаконосъобразно е доначислен ДДС за внасяне в размер на 47 644,93 лева и лихва върху този резултат от 5700,24 лв за м. 06.2008 г. поради коригиране на данъчната основа. АС се е мотивирал, че при изготвената експертиза в хода на административното производство вещото лице не е използвало методите за пазарна оценка, разписани в чл. 3 от наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, а е използвало методи, неотносими към определяне на пазарната цена за продажбата на ДМА, представляващи съоръжения, машини и оборудване. При тази експертиза не е отчетено корекцията за обхват на услугите /в процесния случай това е коефициентът на застроена площ площ на отдадени под наем ДМА/, като навсякъде е приравнен на 0,8. АС изцяло е кредитирал заключението на ВЛ при изготвената в хода на съдебното производство експертиза при която е използван транзакционния метод на сравнимите неконтролируеми цени, предвиден изрично в § 1, т. 10, б. "а" от ДОПК. В заключение е определена общо пазарна стойност на продадените активи в размер на 298 809,88 лв. Пазарната цена на процесния УПИ е определена на 102 287,50 лева, а като пазарна цена на съоръженията, машините и оборудването, трайно прикрепени към терена и функционално свързани със сградите на основното застрояване е посочена 147 417,38 лева. Необосновани са възраженията на касатора Дирекция "ОУИ" Велико Търново" за липсата на компетентност на вещото лице по изготвената експертиза. Следва да се посочи, че в хода на производството при назначаването му за вещо лице от съда, от страна на този касатор не е направено възражение по отношение на професионалната квалификация на това вещо лице. Не е оспорена неговата компетентност и при приемане на експертизата. От страна на данъчния орган не е поискана допълнителна или тройна експертиза за опровергаване констатациите на вече изготвената. Правилно съдът е приел, че по отношение на процесната продажба на съоръжения и оборудване, прикрепени към земята и намиращи се под нея е спазено изискването на чл. 19, т. 2 от наредба № Н-9 на МФ. Не са налице условия за извършване на корекции предвидени в чл. 20 от Наредбата, тъй като характеристиките на продуктите, изследвани при независимите търговци и ДЗЛ са идентични /имат същите физически свойства, качество, трайност, не са нови, използвани са идентични технологии/, условията на сделките не могат да служат за корекция, тъй като в нотариалния акт условията за прехвърляне на процесните съоръжения изобщо няма, а те са прехвърлени като прикрепени към главната вещ принадлежности и са съобразени пазарните условия. Правилни са и заключенията при определяне размера на ефективната използваема площ на отдадените под наем обекти, тъй като ВЛ е посочило, че тази площ е изчислена в резултат на замервания на място, които съответстват на ефективните разгърнати площи съществуващи в самото досие по преписката. Правилно е прието за обосновано и заключението на експерта по отношение на определения от него коефициент на използваемост на тези площи с оглед сезонния характер на дейността на два от трите хотелски комплекса. С оглед изложеното правилен е извода на съда, че основата за облагане с ДДС за м. 06.2008 г. на дружеството е в размер на 153 962,60 лв. върху която се дължи данък в размер на 30 792,52 лева. Доколкото в РА от страна на данъчните е признат данъчния кредит в размер на 36 949,40 лева, неоспорен от РЛ, то правилно съдът е приел, че вместо определения резултат от администрацията за периода ДДС за внасяне 47 644,93 лв. следва да се установи резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 6 156,88 лв. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. Разгледана по същество касационната жалба на "Селект туризъм" ЕООд град София е неоснователна. Спорът в тази част е бил относно извършена продажба с Нотариален акт № 82, том. 1, дело № 067 от 3.06.2008 г. при която "Селект туризъм " ЕООД продава на "Витоша Инвестмънт" ЕООД недвижим имот, представляващ УПИ с площ 1750 кв. м, бензиностанция /състояща се от масивна обслужваща сграда със застроена площ от 81 кв. м и навес с площ 208 кв. м/ и газстанция с площ 25 кв. м. За извършената сделка дружеството е издало фактура № 78/14.07.2008 г. за доставка на масивна едноетажна постройка и газстанция на обща стойност 580 00 лв., посочена като освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и фактура № 79/14.07.2008 г. за УПИ от 1750 кв. м площ на стойност 100 000 лв. и ДДС 20 000 лева. констатирано е, че при продажбата в недвижимия имот са били налични съоръжения, трайно прикрепени към имота /бензиностанция/ - 4 бр. бензиноколони, 4 бр. резервоари с вместимост 30 куб. м, помпа, газстанция, състояща се от 1 колонка и един резервоар 5 куб. м, които на практика също са прехвърлени на купувача. С основание първоинстанционният съд е възприел извода на органа по приходите за нередовна счетоводна отчетност на търговското дружество. От представените документи в хода на производството е видно, че продадените съоръжения и оборудване от "Селект туризъм" ЕООД, неподвижно закрепени към земята, не са заведени като като отделен актив в счетоводството на дружеството, а заедно със сградите и бензиностанцията се водят като един ДМА. В представените счетоводни документи липсват такива, удостоверяващи стойността на продадените съоръжения и оборудване, неподвижно закрепени към земята. Обосновано съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като нередовно водената счетоводна отчетност на дружеството не дава възможност да бъде установена основата за облагане с ДДС на тези съоръжения и оборудване при продажбата им. Правилно е прието от административния съд, че съгласно чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС прехвърлянето на правото на собственост или други вещни права на машини, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно прикрепени към земята или изградени под повърхността й, представляват облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и задълженото лице дължи ДДС, съгласно чл. 86 от ЗДДС върху пазарната цена на съоръженията. Ето защо неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че основанието за допълнително начисления ДДС и определянето на пазарната цена на ДМА при извършената продажба е наличието на свързаност между участниците в сделката по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Необосновано е и твърдението на този касационен жалбоподател, че по време на ревизията не е установено дали продадената сграда отговаря на изискванията на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, доколкото с издадения РА не е извършено облагане на самата сграда, а на съоръженията и оборудването закрепени към имота. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,