Решение № 11023 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2010 г.

Решение № 11023 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2010 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ламберто Роси, управител на "Проджект " ЕООД град София, срещу решение № 3234 от 22.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3479/2010 г. от Административен съд София град, 14-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2000906506/09.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 513/13.04. 2010 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. София и е осъден жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ"-гр. София сумата 496 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Проджект " ЕООД град София срещу Ревизионен акт № 2000906506/09.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 513/13.04. 2010 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. София Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактура № 000...27/29.01.2007 г. издадена от "Дани трейд 2001" ЕООД, с предмет комисионни за 2006 г., събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. По отношение на доставките от "Дани трейд 2001 " ЕООД са изложени мотиви, че в хода на административното и съдебното производство не са събрани доказателства които да установяват фактическото изпълнение /реална доставка/ по всеки един от елементите на договора. На база на анализ на събраните доказателства е обоснован извода, че наличието на реална доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. По тези съображения съдът е приел, че органът по приходите законосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит по процесната фактура издадена от "Дани трейд 2001" ЕООД. По аналогично съображения е отхвърлена жалбата и за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Дани трейд 2001" ЕООД. Решението на административния съд е правилно. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Дани трейд 2001" ЕООД, за удостоверяване на материално- техническата му обезпеченост да изпълни договора, като е установено, че дружеството е представило комисионен договор, оборотна ведомост, хронология на сметка 411 и сметка 4532. Констатирана е обаче липса на платежни документи и приемо- предавателни протоколи за доказване реалността на доставката. Не са представени и доказателства при проверката за реално осъществяване на посредническа услуга, не е доказано конкретната обвързаност между комисионния договор и издадената фактура, не са конкретизирани и продуктите, предмет на твърдяната посредническа дейност Действително дружеството е представило списък на български дружества- клиенти на италианските такива, но няма представени описаните като неразделна част фактури за осъществени сделки. Такива доказателства за реално изпълнение не са представени и в съдебното производство. При това положение следва да бъде прието, че административният съд обосновано е направил извод за липса на доказателства за реални доставки по процесната фактура, което е пречка за възникване на право на данъчен кредит, доколкото наличието на реално извършена доставка по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд, въпреки представените доказателства е приел, че не е налице доказано изпълнение на Комисионен договор от 20.09.2006 г. въпреки, че са представени достатъчно доказателства в този смисъл, позовавайки се на липса на реална доставка по сделката, което според него е "стара данъчна практика", неприложима в контекста на европейското членство на РБългария, като излага доводи в този смисъл, че за правото на данъчен кредит е достатъчно получателя да притежава данъчен документ и данъкът да е посочен в този документ. Съгласно ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 6 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Съдът е изградил правните си изводи в съответствие с цитираните норми и е приложил правилно материалния закон. Действително, установено е изпълнение единствено на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки не са изпълнени, поради което и правилен е изводът, че законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради и което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,