Решение № 15889 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2009 г.

Решение № 15889 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 11.05.2009 г. по адм. д. № 5204 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Дионис Стефанов Минцев от Асеновград против решение № РД-15-41 от 08.08.2008 г. на директора на НЗОК, с което му е отказано даването на разрешение и издаването на удостоверение (формуляр Е 112) за заминаване в Белгия за получаване на подходящо лечение. Против това решение на административния съд Дионис Стефанов Минцев е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд, както е видно от мотивите на обжалваното решение, е изложил своите основания, въз основа на които е потвърдил обжалвания отказ за издаване на разрешение за лечение в Белгия, а оплаквания от касационен характер, против това становище на административния съд няма формулирано, за да може и касационната инстанция да се занимае с него. Но вън от това, административният съд е обсъдил всички доводи на касатора и е проверил възможността лечението, за което се иска разрешение (отстраняване на поставен силикон във връзка с поставената диагноза "остра ретинна некроза с Херпес вирус етиология") да бъде поето от НЗОК по клинична пътека № 140 "хирургия на задния очен сегмент при заболяване на ретина, стъкловидно тяло и травми" и това лечение да бъде предоставено в България в безопасен за здравословното състояние срок, чрез медицинска експертиза, която са се произнесла по всички оплаквания в жалбата. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещото лице заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението му по касационен ред. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета не може да се прави отказ за даване на разрешение за заминаване в друга държава от ЕС за получаване на подходящо лечение, когато това лечение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателството и когато лицето не може да получи такова лечение в рамките на обичайното необходимо време като се има предвид здравословното му състояние. По аргумент на противното следва да се приеме, че за да бъде отказано разрешение за медицинска помощ в друга страна от ЕС (с формуляр Е 112, който се издава от директора на НЗОК) трябва да са налице следните условия: 1. (медицинската помощ, трябва да е включена в пакета медицински дейности, финансирани от НЗОК или МЗ и 2). медицинската помощ може да бъде предоставена в Република България в безопасен за здравословното състояние на пациента срок. Липсата на едно от изискванията на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета директорът на НЗОК отказва издаването на удостоверение Е 112. В случая двете условия са налице. От заключението на вещото лице се установява, че въпросното лечение е включено в здравните дейности по клинична пътека № 140 "Хирургия на задния очен сегмент при заболяване на ретина, стъкловидно тяло и травми", която се финансират от НЗОК. След като конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112 е финансирано от НЗОК чрез клиничната пътека № 140, следва да се презумира, че това лечение може да бъде получено в българско лечебно заведение. В заключението на вещото лице не е установено, че касаторът е поискал да бъде включен в графика на изпълнител на медицинска помощ за отстраняването на поставения силикон и че той не може да получи това лечение в безопасен срок поради дълга листа на чакащи пациенти или други причини. Очевидно е, че лицето може да получи въпросното лечение в рамките на обичайното време в българско лечебно заведение. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,