Решение № 1139 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2011 г.

Решение № 1139 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Милена Петрова Стоянова, чрез пълномощника й - адв. Г. Костолов, против решение № 792 от 21.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4615 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за регистрация по ЗДДС № 220421000007164 от 31.03.2010 г., потвърден с решение № 790 от 3.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, с който на лицето е определен периодът 1.03.2009-28.02.2010 г., за който период е формиран облагаем оборот за извършени облагаеми доставки в размер на 218 000 лв., и на основание чл. 102 вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено лицето да се регистрира по ЗДДС. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени съображения за това, че съдът е нарушил материалноправните разпоредби на чл. 96 ЗДДС. Според касатора правилно съдът е приел, че по договора за поръчка на превод на произведение в размер на 18 000 лв. предоставената услуга има инцидентен характер, но неправилно е приел, че по договора за консултантска услуга от 5.01.2009 г. не може да се приеме, че е налице еднократна доставка. В обжалвания индивидуален административен акт този въпрос не е бил изследван, респективно в тази насока липсват мотиви в административния акт, което съдът не е отчел като основание за отмяна на акта. Неправилно съдът е приел, че продължителността на срока на договора има отношение към броя на доставките или към квалифициране на дейността дали е по занятие или не, доколкото в настоящия случай срокът на конкретния договор е в рамките на една година. Твърди, че в случая се касае до една доставка, която се състои от няколко взаимосвързани дейности, които нямат самостоятелно значение и не представляват отделни услуги. Съдът не е обсъдил всички направени доводи за незаконосъобразност на акта, както и нарушение на административнопроизводствените правила при издавеното му, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваният акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба поради наличие на вътрешно противоречие и нелогичност на постановеното решение в частта относно приетото от съда по отношение на получената сума за извършен превод от 2.03.2009 г., която доставка е облагаема, и наличие на доказателства за инцидентния характер на услугата. В останалата част счита, че решението е правилно. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Милена Петрова Стоянова против акт за регистрация по ЗДДС № 220421000007164 от 31.03.2010 г., потвърден с решение № 790 от 3.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, с който на лицето за периода 1.03.2009-28.02.2010 г. е формиран облагаем оборот за извършени облагаеми доставки в размер на 218 000 лв. и на основание чл. 102 от ЗДДС вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено лицето да се регистрира по ЗДДС. За да постанови този акт, съдът е установил следната фактическа обстановка: На жалбоподателката Милена Стоянова, подала годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица, е извършена проверка за наличие на основания за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. В проведеното установително производство органът по приходите е изследвал обстоятелствата налице ли е основание и от кой момент ревизираното лице е следвало да се регистрира по ЗДДС. Представен е бил договор от 2.03.2009 г., сключен между нея като физическо лице (изпълнител) и "Сиела Софт енд Паблишинг" АД, за извършване на превод, във връзка с който договор е изплатена сумата 18 000 лева. Представен е втори договор от 5.01.2009 г. между Милена Стоянова като изпълнител и "Офис сгради" ЕООД като възложител за извършени консултантски услуги за постигане на подходящо вътрешно оформление във връзка с реконструкция на Медицински център за извънболнична помощ, във връзка с което й е изплатено възнаграждение в размер на 200 000 лева. При извършената от органа по приходите проверка е установено, че осъществените доставки по глава четвърта от ЗДДС са облагаеми съгласно чл. 12 от ЗДДС и следва да бъдат включени в облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС, тъй като за проверявания период жалбоподателката е формирала облагаем оборот в размер на 218 000 лв., поради което за периода 01-14.01.2010 г. вкл. е била задължена да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. При тези фактически данни е издаден и оспореният акт за регистрация, като е прието, че жалбоподателката подлежи на задължителна регистрация, тъй като за последните 12 месеца е реализирала оборот от 218 000 лв., надвишаващ прага за задължителна регистрация по ЗДДС. Така приетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. Не е налице спор и по отношение размера на достигнатия оборот, както и относно срока, в който е реализиран. Спорът по делото е бил само относно характера на извършваната дейност, а именно: дали се касае до еднократни доставки, незаконосъобразно включени към облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като същите не се извършват редовно и по занятие предвид инцидентния им характер, в какъвто смисъл е било възражението на жалбоподателката, или се касае до независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Анализирайки разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДДС и предвид това, че случаите, при които не е налице извършване на икономическа дейност, са изчерпателно изброени в чл. 3, ал. 3 ЗДДС, съдът е приел, че жалбоподателката като физическо лице, упражняващо свободна професия, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС, след като е извършвала облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, и е била длъжна да се регистрира за целите на ЗДДС след достигане на облагаем оборот. Като не е сторила това, оспореният от нея административен акт, с който е била задължена да извърши тази регистрация, се явява законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Съдът вярно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. По отношение на оплакванията в касационната жалба против първоинстанционното решение следва да бъде посочено, че те са същите, които са поддържани и разгледани от решаващия състав в първоинстанционното съдебно производство, и изводите, които е направил съдът, се споделят и от настоящата инстанция. По делото няма спор за фактическата обстановка. Съдът правилно е установил, че по своята същност спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това, извършваната от жалбоподателката дейност по приложените към административната преписка два договора, сключени с "Офис сгради" ЕООД и "Сиела Софт енд Паблишинг" АД, може ли да се определи като независима икономическа дейност съгласно чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Както органът по приходите, така и съдът правилно са приели след анализ на доказателствата по делото (два договора за извършване на услуги, констативен протокол, доказателства за изплатени суми и др.), че извършваната от лицето дейност за проверявания период, най-вече дейността по сключения договор с "Офис сгради" ЕООД, касаещ извършването на консултантски услуги по всички въпроси, касаещи интериорния дизайн и вътрешното обзавеждане, свързани с реконструкцията на Медицински център за извънболнична помощ, е такава по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба. Предвид това правилно съдът е приел с оглед и на достигнатия облагаем оборот по тази сделка от 200 000 лв. (даже и да се изключи сумата 18 000 лв. по договора за извършване на превод със "Сиела Софт енд Паблишинг" АД), че са налице основанията за регистрация на лицето съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС, поради което правилно е издаден оспореният акт за регистрация на основание чл. 102 вр. с чл. 96 ЗДДС. Настоящият състав на съда споделя становището на първоинстанционния съд за това, че предвид дефиницията, дадена в чл. 3, ал. 2 ЗДДС на "независима икономическа дейност", безспорно извършваната от Милена Стоянова дейност попада в обхвата на посочената дефиниция. Според съдържанието на цитираната разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на селското стопанство. Извършената консултантска дейност по сключения договор с "Офис сгради" ЕООД по безспорен и категоричен начин доказва, че лицето е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС, поради което е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС. Налице са повтарящи се действия за извършване на различни консултантски услуги за един продължителен период от няколко месеца и независимо че е извършено едно плащане, се налага изводът за дейност, извършвана по занятие и с цел получаване на възнаграждение. Предвид това не се споделя и от настоящата инстанция доводът на касатора, че се касае до сделка с инцидентен характер. Тъй като в периода са извършени две сделки, то правилно както органът по приходите, така и съда са приели достигнат облагаем оборот от 218000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС, независимо от това, че и административния орган и съда са приели, че даже и да се изключи от този приход сумата 18000 лв. получена по сделката със "Сиела Софт енд паблишинг", то тази получена по сделката с "Офис сгради " ЕООД, е достатъчно основание за възникване на задължение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,