Решение № 8011 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2010 г.

Решение № 8011 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЕКОПЛАСТ-99" ООД,, чрез пълномощника си адв. Попова, срещу Решение от 26.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1212/05 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, III а състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 579/17.12.2004 г., издаден от Капка Христова Величкова на длъжност "главен данъчен инспектор"-ръководител на екип в ДП "Люлин"' при ТДД - София-град, в частта, в която е потвърден с решение № 667/18.03.2005 г. на Директора на РДД, гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката неправилно съдът е приел, че не е налице съществено нарушение на процедурните правила при извършване на ревизията, налагащи отмяна на ДРА, както и липса на данни за начисляване на данъка като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или постановяване на ново решение с което се отмени обжалвания ДРА. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Павлова оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че е основателно твърдението на жалбоподателя, че протоколите обр. 20 не са подписани от свидетели извън органите на данъчната администрация или, че липсва длъжността на свидетелите, подписали протоколите, за да бъде установено, че те не са лица извън органите на данъчната администрация, но тези процесуални нарушения не се явяват от категорията на съществените, обосноваващи отмяната на акта само на това основание. Относно прилагането на материалноправните норми по ЗДДС (отм.) съдът е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал право на данъчен кредит на основание чл. 109, ал. 11 във връзка с чл. 12 от ДПК (отм.), но в решението на РДД е допълнено, че предвид факта на ненамиране на доставчиците на посочените адреси, не може да бъде установено реалността на доставките, начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, ресурсната и кадрова обезпеченост, произход на стоката и предходните доставчици, поради което съдът е приел, че основанието за отказване правото на данъчен кредит е разпоредбата на чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 5/6 от ЗДДС (отм.), в редакцията към процесния период /неправилно съдът е посочил, че цитираните разпоредби са процесуални разпоредби на ДПК/ За да достигне до този извод съдът е приел, че на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури, по които не е установен факта на начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците, като задължение към бюджета. Този извода на съда не е опроверган и от изслушаното и прието по делото заключение на ССЕ /основна и допълнителна/, от което е установено, че всички доставчици /с изключение на ЕТ "Фокс 04", за който не са били поставяни задачи/ са издали процесните фактури на жалбоподателя, че фактурите са включени в дневника за продажби за съответния период. Вещото лице е извършило проверка по документи и изрично е посочило, че не е осъществило контакт с представители на доставчиците. От приетата допълнителна ССЕ вещото лице, поради невъзможност, отново не е извършило проверка в счетоводството на преките доставчици, като за някои от тях - "Корио" ЕООД, ЕТ "ИВ-73-Ивайло Петров" и "Диман" ЕООД е посочило, че е установило контакт с бившите им счетоводители, представили му документи, подробно описани в ССЕ и приети по делото. При приемане на заключението в съдебно заседание експертът е заявил, че не е открил доставчиците на декларираните адреси и не е проверявал първичната счетоводна документация. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. За да възникне право на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка следва да са налице кумулативно дадените в чл. 64 от ЗДДС (отм.) предпоставки и да не е налице нито една от пречките, визирани в чл. 65 от ЗДДС (отм.). За да е налице правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката, следва да са изпълнени кумулативно дадените в чл. 64 ЗДДС (отм.) условия-получателят по доставката, за която е начислен данък, да е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие, а по т. 2- най-късно към датата на издаването на данъчната фактура. Начисляването се извършва съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), когато е издаден документ, който е отразен в счетоводните регистри по чл. 104 от ЗДДС и данъкът е отразен в счетоводството на регистрираното лице като задължение към бюджета и в подадената справка декларация. Тази разпоредба налага на извода, че факта на начисляването на данъка се установява не само отразяване на данъка във фактурите, в дневниците за продажби и справките-декларации, но и след цялостна проверка в счетоводството на съответния изпълнител. От приетата по делото основна и допълнителна ССЕ, правилно съдът е приел, че не е установен факта на начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците като задължение към бюджета, тъй като не са открити представител на декларираните адреси и не е извършена проверка в счетоводството им. Неоснователен е довода в касационната жалба свързан с неправилно приемане от съда, че допуснатите нарушения на процедурата при извършване на насрещна проверка не налага на извода за незаконосъобразност на обжалвания ДРА. Както правилно е приел съдът, констатираните нарушения при извършване на насрещни проверки установени от приложените по преписката протоколи обр. 20 не налагат извода за незаконосъобразност на ДРА, а от друга страна съдът е длъжен с оглед разпоредбата на чл. 130 от ДПК (отм.) да се произнесе по същество на спора, въпреки констатирани нарушения в хода на ревизията. Неоснователен е довода за незаконосъобразност на решението, поради некредитиране на писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото документи, въз основа на които е работило вещото лице и е изложил подробни доводи, защо е приел, че данъка не е начислен като задължение към бюджета, които изцяло се споделят от настоящия състав. Неоснователно е позоваването на влезли в сила ДРА по отношение на доставчиците "Синтексгруп НВ" ООД за ЕТ'Минчо Заков-Заки" и за "Диман" ЕООД, тъй като така както е приел СГС факта, че липсва корекция в частта на начислен данък по доставките за процесните данъчни периоди не налага на извода, че по процесните доставки са налице доказателства за начисляване на данъка и преди всичко за наличие на кадрова и техническа обезпеченост на доставката, така както е приел в решението си Директора на РДД София. При липса на проверка в счетоводството на доставчика не може да бъде установен факта на реалност на доставката, като доказателствената тежест в тази насока е на касатора. Както правилно е приел СГС в издадения ДРА № 26134/21.10.05 г. на доставчика "Диман" ЕООД е посочено, че ДЗЛ не е намерено на декларирания данъчен адрес, а данъчната основа е определена на основание чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.). С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение