Решение № 13806 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2016 г.

Решение № 13806 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, против решение № 299 от 05.10.2016 г. постановено по адм. дело № 376/2016 г. на Административен съд гр. Д.. Със същото е обявена за нищожна Заповед № 03-РД/739 от 20.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на "С. С. Б." ЕООД, седалище и адрес на управление с. Л., общ. К., обл. Д., ЕИК*********, представлявано от управителя А. Х. З., е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 08/311/00431 от 21.06.2012 г. и е върната преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие " - Разплащателна агенция - С. за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане № 08/311/00431 от 21.01.2015 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, както и че е осъден ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция - С. да заплати на "С. С. Б." ЕООД сумата от 5997.50, сторени разноски по делото, от които 50 лв. - платена държавна такса по жалбата и 5947.50 лв. - платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Релевирани са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е налице противоречие между Заповед 003-РД/739 ат 20.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" и съдебно решение № 49 от 26.02.2016 г. по адм. д. № 470/2015 г. на Административен съд Д.. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Ответникът - "С. С. Б." ЕООД, представляван от адв. Д. Д. от АК-Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за отхвърляне на подадената касационна жалба от ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция и да се потвърди решение № 299 от 05.10.2016 г. постановено по адм. дело № 376/2016 г. на Административен съд гр. Д., като се приеме че на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК че издадената заповед № 03-РД/739 от 20.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция е нищожна. Претендира присъждане на направените разноски по настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Направен е извод, че обжалваното решение, с което е обявена нищожност на оспорения административен акт се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени, а предвид забраната за фактическо установяване съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане при което да се изяснят задълженията по чл. 172а, чл. 171, ал. 2 и 4, чл. 168 и т. н. от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 299 от 05.10.2016 г. постановено по адм. дело № 376/2016 г. на Административен съд гр. Д.. Със същото е обявена за нищожна Заповед № 03-РД/739 от 20.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на "С. С. Б." ЕООД, седалище и адрес на управление с. Л., общ. К., обл. Д., ЕИК*********, представлявано от управителя А. Х. З., е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 08/311/00431 от 21.06.2012 г. и е върната преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие " - Разплащателна агенция - С. за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане № 08/311/00431 от 21.01.2015 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, както и че е осъден ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция - С. да заплати на "С. С. Б." ЕООД сумата от 5997.50, сторени разноски по делото, от които 50 лв. - платена държавна такса по жалбата и 5947.50 лв. - платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен за това административен орган съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г., във връзка с чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП, в предписаната от закона писмена форма, но в противоречие със съдебното решение, с което е отменен предходният отказ за финансиране на изпълнителния директор на ДФЗ - РА. Приел е, че повторния отказ на изпълнителния директор на ДФЗ -РА със същото съдържание и мотиви е в противоречие със задължителните указания, дадени с влязлото в сила решение на Административен съд Д., и само на това основание следва да се обяви нищожността му, без да се преценяват останалите доводи за неговата незаконосъобразност. Предвид естеството на акта, както и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК първоинстанционния съд е приел, че преписката следва да се изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане на жалбоподателя при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна от първоинстанционния съд е установено, че съпоставяйки данните по двете съдебни производства и мотивите към двата отказа за финансиране (първоначалния и повторния) е прието, че оспореният отказ не е съобразен с влязлото в сила решение АС - Д., постановено по адм. дело № 470/2015 г., с което е прието, че отказът за изплащане на финансова помощ на основание неизпълнение на задълженията по т. 4.12 от договора е незаконосъобразен. Първоначалният отказ не е отменен само поради липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Добричкият административен съд е разгледал по същество отказа на изпълнителния директор на ДФЗ - РА с оглед на изложените основания и мотивите към него, макар и непълни, като е извършил цялостна преценка за законосъобразността му на всички основания по чл. 146 от АПК, преценявайки събраните по делото доказателства заедно и поотделно. С отменителното решение на съда е указано на административния орган, че няма нарушение на клаузите на т. 4.12 от договора, като жалбоподателят е изпълнил всички изисквания на ЗПЗП и Наредба № 30/2008 г. Прието е, че не е налице такова несъответствие между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г., което да противоречи на целите, дейностите и изискванията на Наредбата, поради което липсват основания за отказ за финансово подпомагане. По силата на чл. 177, ал. 1 от АПК това решение има действие по отношение на страните, поради което изпълнителният директор на ДФЗ като административен орган не е имал право да преценява същите факти и обстоятелства. Незачитането на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона има за последица нищожността на повторния отказ на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. Обстоятелството, че в новоиздадения акт са доразвити и конкретизирани мотивите и правните основания, посочени в първоначалната заповед, не променя извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, защото фактическите основания за издаване на повторния отказ са идентични с изложените в отменения акт, тъй като с тях е постановен един и същ отказ при същите фактически обстоятелства за нарушение на т. 4.12 от договора. Действително в обжалваната заповед е посочено, че е налице новонастъпило обстоятелство, което не е обхванато от предмета на адм. дело № 470/2015 г. по описа на Административен съд Д., а именно приключването на разплащанията по ПРСР (2007-2013 г.) след 31.12.2015 г., но първо, това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на отказа за изплащане на финансова помощ, и второ, то не е новонастъпило, тъй като към момента на приключване на предходното съдебно производство е съществувало, поради което не може да се приеме, че повторният отказ е издаден на различно фактическо и правно основание. Освен това изтичането на срока за разплащания и то изцяло по вина на административния орган, чийто първоначален отказ за плащане е отменен като незаконосъобразен от съда, не е годно основание да бъде отказано изплащането на финансовата помощ както по националното, така и по общностното право, защото в противен случай би се стигнало до възможност административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При тези фактически установявания административният съд е приел, че в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК не е изпълнено указанието на съда за ново произнасяне, като при същото административния орган следва да има предвид даденото тълкуване на приложимите правни норми и събрани доказателства. Изложените фактически обстоятелства са обективни и въз основа на тях съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда за материална незаконосъобразност. Обективно е установено от съда, че административният орган в издаденият повторен административен акт /Заповед/ не е изпълнил указанията на съда. Отново в Заповед № 03-РД/739/20.05.2016 г. са изложени същите фактически обстоятелства за нарушение на т. 4.12 от договора, каквито са били изложени при първият отказ, когато административния акт е бил отменен и преписката е била върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания на АСД. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК когато съдът отмени административния акт и естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая с решение № 299 от 05.10.2016 г. по адм. дело № 376/2016 г. на Административен съд Д. на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК след обявяване нищожността на административния акт, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на даденото тълкуване на приложимите правни норми и събраните доказателства. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника "С. С. Б." ЕООД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017 г. възлизащи на 6020 лева - договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Представен е и Списък на разноските. Направеното в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на Д. фонд "Земеделие" възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е основателно, защото размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно голям с оглед фактическата и правна сложност на делото от една страна, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева. Настоящия съдебен състав счита, че предметът на административните дела по ЗПЗП е извършване на проверка на законосъобразността на административния акт, а не преценка на стойностното изражение на отказаното финансиране по съответната програма. Във връзка с гореизложеното настоящия съдебен състав, счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, както и че на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес следва да бъде редуцирано на 500 лв., който размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение