Решение № 6290 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2010 г.

Решение № 6290 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Аднан Абдулах Джасем, гражданин на Ирак, срещу решение № 915/25.01.2010 г. по адм. дело № 13081/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 424/16.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, както и че съдът не е преценил всички наведени от касатора твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак, поради което се претендира отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вяра Станкова моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 424/16.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Аднан Абдулах Джасем. С обжалваното решение № 915/25.01.2010 г. по адм. дело № 13081/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, жалбата е отхвърлена по изложени от съда мотиви относно законосъобразността на отказа за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 ЗУБ, доколкото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, съответно на този за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 ЗУБ - предвид липсата на доказателства, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилен е направеният от съда извод, че в резултат преценката на бежанската история на кандидата, не може да се направи извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. А при проведените интервюта Аднан Абдулах Джасем най - общо заявява, че бил принуждаван от властите в Кюрдистан да се върне в Мосул. Последното твърдение противоречи на данните по справка № 585/24.02.2009 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно спазването на човешките права и сигурността на населението на територията, контролирана от Кюрдското регионално правителство и факта, че касаторът е кюрд по народност. Относно доводите наведени в касационната жалба за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак, според предоставената актуална информация от Дирекция "Международно право" при МВР - вх. № 2122/20.07.2009 г. по регистъра на ДАБ, не позволява същата да бъде определена като ситуация на въоръжен конфликт или безогледно насилие, като за търсещите убежище от район Кюрдистан убежище може да бъде предоставено изключително на индивидуална основа. Следователно в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС от 29.04.2004 г., според която тежки посегателства са тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен и международен конфликт. Наред с това от твърденията на Аднан Абдулах Джасем за причините, поради които е напуснал страната, не може да се направи извод за наличието на тежки посегателства и тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Действително, според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С - 465/2007 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. обаче, нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по - широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б."в" от директивата. Но и с оглед посоченото тълкуване, актуалните данни за ситуацията в Ирак, изложени по-горе, не обуславят извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на молителя като цивилно лице в случай на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Поради това обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия