Решение № 133 от 26.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 67/2009 г.

Решение № 133 от 26.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 67/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по жалбата на подсъдимия А частната тъжителка и гражданска ищца М. С. Т. против решение от 11.20.2008 г. по внчхд № 1371/08 г. на Софийски градски съд. Касационната жалба на подсъдимия А, изготвена от адв. Б, е с оплакване за завишен размер на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалата Т. Независимо от това са изложени доводи с които се оспорва достоверността на доказателствата от които са изведени фактическите обстоятелства по делото и правните изводи за вината и отговорността на подсъдимия П. Присъденото обезщетение, дори и намалено от въззивната инстанция намират за несправедливо поради малкият период за отшумяване на получените наранявания и от инцидента подсъдимият е получил по сериозни увреждания. Прави се искане за отхвърляне изцяло на гражданският иск като недоказан, или производството по него се прекрати. Алтернативно се поддържа за намаляване на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди. С жалбата на гражданската се изразява недоволство от намаления размер на присъдения и граждански иск, с решението на въззивната инстанция. От нанесения удар е получила счупване на челюстта, довело до продължителни болки и страдания и лишения (затруднение в говора и храненето) за повече от месец. Искането е да се увеличи до размера уважен от първоинстанционния съд. В съдебно заседание повереника поддържа жалбата. Прокурорът намира за основателна само жалбата на гражданската ищца, поради не отчитане на периода, през който приемала само течна храна. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 12.03.2007 г. по нчхд № 300/05 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия А в извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и при условията на чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност, с наложена глоба от 600.00 лв. Осъден е да заплати на М. Т. сумата от 2 000.00 лв. за причинени и неимуществени вреди. С обжалваното решение присъдата е отменена, като наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на абсолютната давност. Присъдата е изменена в гражданско осъдителното част, като присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец М. Т. е намален на 1 000.00 лв. Върховният касационен съд след проверка на решението в обжалвалата му част намира, че жалбите са неоснователни. В производството пред въззивната инстанция, със съгласието на подсъдимия, изразено от защитника, присъдата в наказателно осъдителната част е била отменена и производството прекратено на основание чл. 334, т. 4 НПК, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Направените възражения в жалбата на подсъдимия П, относно достоверността на доказателствата за несъстоятелни. Въззивната инстанция е направила повторен задълбочен и обективен анализ на доказателствените материали по делото, като противоречията в тях са установени и за изложени подробни съображения, защо едни се приемат, а се други отхвърлят. Фактическата обстановка е безспорно установена от кредитираните от съда надлежни доказателства-показанията на пострадалата, свидетелите Й, както и от съдебномедицинската експертиза. В рамките на установените фактически констатации, правилно е квалифицирано деянието по чл. 130, ал. 2 НК, но поради настъпила абсолютна давност наказателното производство е прекратено. С основание въззивната инстанция е намалила размера на уважения граждански иск срещу подсъдимия П от първата инстанция в полза на пострадалата, за причинените и неимуществени вреди от 2 000.00 лв. на 1 000.00 лв., като е изходила от обективно установените увреждания в заключението на СМЕ и отчела действително претърпените болки и страдания. Получените оток и кръвонасядане в областта на брадичката и главата са отшумели за кратък период от 3 до 10 дни. Няма счупване на челюстта, както се твърди в жалбата на гражданската ищца, според експерта дори и навяхване или разместване. Присъденото обезщетение от въззивната инстанция е напълно съобразено с изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,