Решение № 1987 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1662/2013 г.

Решение № 1987 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1662/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "Интернейшънъл карс къмпани" ЕООД, подадена чрез адв. Христо Мандалчев, против решение № 2741 от 15.12.2012 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 2972 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с № 161201062 от 05.06.2012 г., издаден от ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 1104 от 27.08.2012 г. на заместник-директора на Д"ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер от 101 998,40 лв. и са определени прилежащи лихви върху посочената сума в общ размер от 25 935,83 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Интернейшънъл карс къмпани" ЕООД против Ревизионен акт с № 161201062 от 05.06.2012 г., издаден от ТД - Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 1104 от 27.08.2012 г. на зам. директора на Д"ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер от 101 998,40 лв. и са определени съответните лихви върху посочената сума в общ размер от 25 935,83 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че в хода на ревизията е констатирано несъответствие между декларираните от жалбоподателя ВОП за 4-то тримесечие на 2009 г. и подадените VIES декларации от негови контрагенти в ЕС. В доклада за извършената ПУФО са отразени причини за локализираните несъответствия на обща стойност от 236 177,00 евро /с левова равностойност от 461 922,06 лв./, като за такива се посочени декларирането на доставките от страна на чуждестранните доставчици като вътреобщностни доставки (ВОД), докато жалбоподателят е декларирал тези доставки като такива, за които се прилага облагане по маржа. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС - дружеството жалбоподател е осъществявало дистанционни продажби през ревизирания период на стари автомобили, съответно, мястото на изпълнение на доставката на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната. Предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС съдът е приел, че жалбоподателят, в качеството му на регистрирано лице по ЗДДС, осъществява придобиването под идентификационния номер, издаден му в страната, което е основание да се приеме за установено, че мястото на изпълнение на процесните ВОП е на територията на страната. Съдът е посочил, че закупуването на употребявани автомобили в Германия, третирано от доставчиците на автомобилите като ВОД с нулева ставка и съответно без доставчиците да са начислили ДДС по тези доставки, предпоставя задължение за дружеството жалбоподател да си самоначисли ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, тъй като то осъществява ВОП. Относно изискуемостта на данъка съдът е посочил, че предвид нормата на чл. 63 от ЗДДС, на датите на издаване на фактурите от чуждестранните доставчици данъкът е станал изискуем от жалбоподателя. Установено е, че жалбоподателят е начислил за съответните месеци от ревизирания период ДДС чрез облагане по маржа в общ размер от 4 598,76 лв., вместо данък за ВОП в общ размер от 71 913,77 лева. Освен това, на дружеството жалбоподател е определен ДДС за внасяне по общия ред в размер от 34 683,39 лв., в резултата на което са установени задължения в общ размер от 101 998,40 лв., върху която сума са начислени законните лихви. С оглед получените отговори в рамките на осъществените процедури за обмен на информация по реда на Регламент (ЕО) № 1798/2003 г. от германските контрагенти на жалбоподателя и установените дати на данъчните събития по фактурите, издадени от тези контрагенти, съдът е счел, че в процесния случай не е приложен режима за облагане на маржа на цената и несъмнено е налице ВОП за жалбоподателя, поради което спрямо него не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В случая не е спорно, че ревизираното дружество е закупувало автомобили втора употреба от доставчици - търговци от Германия, които са декларирали тези продажби като ВОД, като същите автомобили са продавани от българското дружество на данъчно незадължени лица във Франция. Процесните автомобили са транспортирани от Германия до Франция за сметка на физическите лица - клиенти от Франция, като не са влизали на територията на България. С оспорения РА на "Интернейшънъл карс къмпани" ЕООД за данъчни периоди м. 09,10, 11, и 12.2009 г. е доначислен ДДС в общ размер 101 998,40 лева. По отношение на начисления на основание чл. 84 във вр. с чл. 86 ЗДДС данък в размер на 71 913,77 лв., органът по приходите и съдът са приели, че след като превозните средства са закупени от регистрирани по ДДС лица в Германия, които са декларирали продажбите към "Интернейшънъл карс къмпани" ЕООД като ВОД с нулева данъчна ставка, то за купувача /ревизираното дружество/ е налице ВОП и същият е длъжен да самоначисли за тях ДДС с протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, които е следвало да се отразят в дневника за продажбите и СД за съответния данъчен период. Тъй като в случая ревизирано лице не е направило това, органът по приходите законосъобразно е доначислил ДДС за същите. Относно допълнително начисления ДДС в размер на 34 683,39 лв. - ревизиращите и съдът са приели, че дружеството-касатор, регистрирано по ЗДДС, е осъществявало продажби на автомобили втора употреба, за които не е приложим режимът на маржа на цената, /независимо, че доставките са третирани от лицето като такива/, които са транспортирани от Германия за Франция за данъчно незадължени лица, предвид на което същите съставляват дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 от ЗДДС и са с място на изпълнение - територията на страната, поради което са облагаеми с 20 % ДДС. Касаторът възразява, че в случая за процесните стоки втора употреба е приложим специалният ред за облагане на маржа на цената, като неправилно органът по приходите и съдът са приели, че са налице дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 ЗДДС, както и че неправилно получените доставки на автомобили от немските търговци са приети за ВОП. Възраженията са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По смисъла на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от с. з., мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. По силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, независимо от посоченото общо правило на ал. 1, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Правилно съдът е приел, че по отношение на продажбите от немските търговци към ревизираното дружество /регистрирано по ЗДДС/ е налице ВОП след като немските търговци са третирали продажбите като ВОД с нулева данъчна ставка. За дружеството касатор възниква задължение за самоначисляване на ДДС с протокол по чл. 117 ЗДДС. Придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, само когато лицето разполага с доказателства, че ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им - в случая - Франция. Доказателства в тази насока обаче липсват. Относно продажбите извършвани от българското дружество към клиенти, /данъчно незадължени лица/ от Франция, законосъобразно съдът е приел, че се касае за дистанционни продажби по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗДДС, като неприложим е режимът на облагане на маржа на цената. Видно от данните по делото в рамките на процедура за обмен на информация между компетентните органи на България и Германия е установено, че данъкът е посочен във фактурите при покупката на автомобилите в Германия от доставчиците, респ. извършените продажби от немските търговци към "Интернейшънъл карс къмпани" ЕООД, са декларирани от тях като ВОД, освободена от данък и не може да се обложи само разликата между цената на придобиване и отчуждаване. Следва да се посочи, че в случая не е налице изричното условие в ал. 1, т. 4 на чл. 143, ал. 1 ЗДДС - доставката да е извършена от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. В съответствие с доказателствата по делото е изводът, че мястото на изпълнение е на територията на страната, тъй като не са изпълнени предпоставките за регистрация на дружеството за целите на ДДС във Франция, където е мястото на пристигане на процесните автомобили, тъй като не е достигнат праг на дистанционните продажби 100000 евро, предвиден за нея. Следователно до момента в който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, доставката е облагаема с 20 % ДДС съгласно чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Тъй като в случая ревизираното лице не е третирало доставките си към физическите лица от Франция по този ред и за осъществените продажби през м. 09, 10, 11, 12.2009 г. не е начислило ДДС - в размер на 34 683, 39 лв., то законосъобразно същият е доначислен от органът по приходите. Като е достигнал до горните изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация също не се следват разноски, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,