Решение № 9078 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2009 г.

Решение № 9078 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лили - 92" ЕООД срещу Решение № 454/04.02.09 г. по адм. д. 527/08 г. описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 150800076/10.04.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Плевен, потвърден с Решение № 229/20.06.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и неспазване на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е депозирал писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 454/04.02.09 г. по адм. д. 527/08 г. описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на "Лили 92" ЕООД против РА № 150800076/10.04.08 г. на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 229/20.06.08 г. на Д "ОУИ", с който му е начислен допълнителен размер ДДС по доставки в полза на Център за радио- и телевизионно обучение "Промедия" за данъчни периоди 01.04.07 г. - 30.04.07 г., 01.05.07 г. 31.05.07 г. и 01.06.07 г. 30.06.07 г. в размер на 2666, 68 лв., по фактури, издадени в полза на Vetra S. R. L - Италия в данъчен период 01.03.07 г. 31.03.07 г. в размер на 71881, 20 лв., както и по фактури издадени в полза на Import-export Di Massironi Alain в данъчен период 01.06.07 г. 30.06.07 г. в размер на 109330, 83 лв. По всички спорни фактури, издадени от "Лили 92" ЕООД, съдът е приел, че дружеството е следвало да начисли данък като е обосновал, че с РА е извършено законосъобразно начисляване поради липса на предпоставките на чл. 173 от ЗДДС за фактурите в полза на Център за радио- и телевизионно обучение Промедия", а за останалите фактури не е доказано, че отразяват вътреобщностни доставки на стоки. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съдът е формирал правните си изводи без да бъдат установени всички относими към спора факти и без да са събрани всички доказателства от значение за тяхното установяване. Касационната инстанция намира, че възражението относно действителността на РА, направено в първоначалната жалба и в касационната жалба на "Лили 92" ЕООД не е изследвано изцяло от решаващия съд. Правилно АС - Велико Търново е приел за неоснователно твърдението, че участието на Мария Малакис, издателя на РА, в екипа, извършил данъчната ревизия представлява особено съществено процесуално нарушение. Съгласно действащите правила на ДОПК не е налице забрана със Заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК да бъде определено лице, което е участвало при извършване на данъчната ревизия. При извършване на проверката относно действителността на РА съдът е бил длъжен да установи компетентността на лицето, издало заповедта за възлагане на данъчната ревизия като съобрази и евентуалното наличие на акт за прихващане или възстановяване. По делото има данни от данъчната преписка, че за ревизираните данъчни периоди "Лили 92" ЕООД е подало искане за прихващане или възстановяване вх. н. 25419/26.10.07 г., по което няма данни дали е издаден акт, които съгласно практиката на ВАС има правно значение относно определяне на компетентния орган за възлагане на данъчна ревизия. При липсата на доказателства за това обстоятелство обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което касационната инстанция няма възможност да провери правилното приложение на материалния закон. Допълнително следва да бъде посочено, че при формиране на правните изводи за липса на извършени вътреобщностни доставки съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, не е осъществена проверка относно редовността на счетоводните документи, представени в оригинал от данъчнозадълженото лице. Съдът не е формирал фактическо установяване относно съществуването на стоките, предмет на фактурите, действителното извършване на облагаеми доставки, осъществено ли е плащане по фактурите. Във фактурите е посочено, че плащането е в брой, но не е извършено съпоставяне с представените отчети фискална памет, както и обясненията на Лилия Нинова за начина на разплащане по доставките (стр. 330 от данъчната преписка). При обсъждане на доказателствата относно транспорта на стоките са обсъждани документи във връзка с фактури, издадени от "Мемлог" ЕООД и "БИ И О ИИСТ СИИ ТРАК" ООД, но не и декларация от Лилия Иванова Нинова (стр. 482 от данъчната преписка) и наличието на възможност за извършване на собствен превоз. Тези факти са от правно значение за установяване наличието на облагаема доставка, за която се дължи начисляване на данък в размер на 20%, респективно осъществяването на вътреобщностна доставка с нулева ставка на данъка. По изложените съображения касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК. Решението на Административен съд - Велико Търново следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който да установи всички относими към спора факти, включително и чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и ги съобрази с приложимите правни норми. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените от страните по делото, трябва да бъдат взети предвид при постановяване на решението по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо А отделение