Решение № 407 от 17.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1968/2011 г.

Решение № 407 от 17.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1968/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е по чл. 423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения К. А. К., който моли да бъде възобновено наказателното производство по нохд № 902/2010 г. на Районен съд гр. Търговище, тъй като не е участвал в делото и не е могъл да се защити адекватно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но се е укрил. Поради това намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните установи следното: С присъда № 10/26.01.2011 г. Районният съд в гр. Търговище признал подсъдимия К. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, които да изтърпи в затвор при първоначален "строг" режим. Присъдата е влязла в сила на 9.02.2011 г. Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения при вземане на решение делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимия, поради което е неоснователно възражението за ограничаване правото на защита. Видно е от материалите по делото, че К. К. е знаел за воденото срещу него наказателно производство. С постановление на разследващия полицай от 14.06.2010 г. му е повдигнато обвинение за кражба на два броя акумулатори на стойност 300 лв. от владението на О. О., след предварителен сговор с Л. К., чрез използване на МПС и техническо средство, квалифицирана като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК. Взета е мярка за неотклонение "подписка", а прокурор от Районната прокуратура му е наложил забрана да напуска страната. Видно е от постановлението за повдигане на обвинение и от съдържанието на проведения разпит, че К. е бил запознат с характера на обвинението и неговата правна квалификация. В хода на разследването, органът на досъдебното производство е събрал доказателства за участието му и в други кражби, поради което той бил призован да се яви в РУ "Полиция" - Търговище на 8.10.2010 г. за повдигане на ново обвинение. Призовките, изпратени на постоянния и настоящия адрес са върнати в цялост, като е отбелязано, че лицето е напуснало страната и се намира във Франция. Същата информация е получена от майката на обвиняемия - Б. М. /докладна записка от 4.10.2010 г./. К. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 52761/2.12.2010 г., което не е дало резултат. Досъдебното производство е продължило задочно по отношение на К. К., като правата му са били защитавани от назначен служебен защитник. Обвинителният акт е бил изготвен и внесен в съда на 13.12.2010 г., като прокуратурата не може да бъде обвинявана за неизпълнение на процесуалните си функции в разумен срок. Съдът е призовал подсъдимия К. за съдебното заседание на 26.01.2011 г., но той не е намерен на известните адреси, за да му се връчи призовката заедно с обвинителния акт. Не е открит при извършено издирване от органите на полицията и са потвърдени данните, че се намира във Франция- факт, сочен и от самия осъден в депозираното искане пред ВКС. Делото е разгледано в негово отсъствие, с участие на служебен защитник. При това положение, Върховният касационен съд счита, че не е налице основание за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК изисква уважаване на претенцията на задочно осъдения за възобновяване на делото, освен ако след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрил. Очевидно в настоящия случай, районният съд не е имал обективна възможност да изпълни задължението си да връчи обвинителния акт на подсъдимия и да го уведоми, че ако не се яви без уважителни причини делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, тъй като той вече се е укрил, напускайки страната. Няма съмнение, че задочното разглеждане на наказателното производство е изключение от общото правило за лично участие на подсъдимия в съдебния процес, гарантирано както от процесуалния закон, така и от чл. 6 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Точно затова законодателят е предвидил възможност за възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не е задължително. Като предпоставка за допускането му винаги следва да се преценява процесуалното поведение на обвиняемото лице - дали то е запознато с воденото срещу него наказателно производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В случая безспорно К. е имал познание за наказателното преследване срещу му, за обема и характера на обвинението, но е напуснал страната и сам се е поставил в невъзможност да участва в процеса и да упражнява процесуалните си права. Поведението на молителя, свързано със заминаването му за Франция, стои в основата на невъзможността за личното му уведомяване за стартиране на съдебната фаза на наказателния процес чрез връчване на обвинителния акт и призовка на съдебното заседание. К. сам се е поставил в невъзможност да разбере за съдебния процес и не може да черпи права от поведението си. При тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ж. Начева по н. д. № 1968/2011 г. по описа на Върховния касационен съд Считам, че позицията на мнозинството не отразява действителното съдържание на процесуалната норма на чл. 423, ал. 1 НПК, от която Върховният касационен съд е длъжен да се ръководи при преценката за основателност на поисканото възобновяване. Данните за развитието на процеса очевидно показват, че в рамките на задочното съдебно производство, приключило с осъдителна присъда, не са били изпълнени процедурните изисквания, обхванати от разпоредбата на чл. 254, ал. 4 НПК (към които чл. 423, ал. 1 НПК препраща). Посочената констатация е напълно достатъчна за Върховния касационен съд да счете, че не е изправен пред въведеното изключение по чл. 423, ал. 1 НПК, поради което следва да уважи направеното искане от задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело и повторно разглеждане от съд по същество на обвинението, в което да участва лично. Дали изтъкнатата причина от задочно осъдения за неявяването си в съдебно заседание е неуважителна по своя характер или задочно осъденият се е укривал ще стои на вниманието на Върховния касационен съд само след като по конкретното дело се установи изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, гарантираща, че е на лицето е било осигурено явяването му в съда и неговата лична защита. Въпросът за допуснато съществено процесуално нарушение в рамките на задочното производство, в случая от Търговищкия районен съд, поначало предпоставя искане за възобновяване на друго основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, различно от основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. При разглеждане на искане за възобновяване от задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство не е достатъчно и заключението, че той е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, тъй като първоначално е участвал в досъдебното производство. Както вече посочих Върховният касационен съд задължително следва да установи, че с връчването на обвинителния акт лицето да е било уведомено по предвидения процесуален ред за насроченото съдебно дело, за определената дата и място на съдебното заседание, съответно и за възможността от постановяване на задочна присъда при неявяването му (предпоставките по чл. 245, ал. 4 НПК). При липсата на такава констатация направеното от задочно осъдения искане на основание чл. 423, ал. 1 НПК ще следва да се уважи. Поради изложените съображения подписвам решението с особено мнение.