Решение № 162 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 208/2011 г.

Решение № 162 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 208/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на Ц. С. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 5937 от 17.12.2009 г. по гр. д. № 2538/2006 г. на Софийски градски съд. Твърдението на молителката е, че решението е постановено в нарушение на правилата за призоваване, с което е нарушено правото й на участие в първоинстанционното производство и възможността да организира защитата си по делото. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. Ответникът М. М. Т. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за отмяна на постановеното от СГС решение, тъй като изложените в молбата факти и обстоятелства не съответстват както на действителното фактическо положение, така и на хипотезата и диспозицията на процесуалноправните разпоредби на чието нарушение се позовава, за да обоснове искането си за отмяна. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно основателността на твърденията им, Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по гр. д. № 2538/2006 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявеният от М. М. Т. срещу Ц. С. И. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, който с атакуваното решение е уважен за сумата 14 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота, с която ответницата се е обогатила. В производството по делото молителката е била призована по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) като на основание чл. 50, ал. 2 ГПК й е назначен особен представител. Призоваването на молителката по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК е извършено при спазване на изискванията на закона. Съдът се е убедил от представеното удостоверение от 12.02.2007 г. на [фирма], сектор "Български документи за самоличност", че регистрирания постоянен адрес на молителката е посочения в исковата молба адрес в [населено място], [жк], № 334, вх. 1, ет. V, ап. 18, на който тя не е намерена. Изпратената призовка е върната с отбелязване на длъжностното лице, че адресата е напуснал адреса и апартаментът е продаден. Тези данни са били достатъчни съдът да разпореди призоваване чрез Държавен вестник. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Закона за българските лични документи всеки български гражданин е длъжен да посочи и регистрира избрания от него постоянен адрес, на който да получава официални съобщения от органите на държавната администрация и на съдебната власт. Следователно при ненамиране на ответницата по делото на посочения постоянен или настоящ адрес, съдът няма задължение да я призовава от други адреси, а следва да приложи последиците на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Позоваването от страна на молителката на нарушено право на участие е неоснователно. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая не е допуснато нарушение на правилата за призоваване. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК, като при получените данни, че ответницата - молител не е намерена на посочения в исковата молба адрес, за който той се е уверил, че е регистрирана по реда на З. като постоянен, е разпоредил да бъде призована чрез публикация в държавен вестник. След като постоянният адрес служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения, то съдът няма задължение да издирва и други адреси. Обстоятелството, че към датата на последното съдебно заседание, проведено на 21.10.2009 г. молителката е имала вече вписан в регистрите на населението нов постоянен адрес, вписан видно от представеното копие от личната й карта на 25.02.2009 г. не променя извода, че не е допуснато нарушение на правилата за призоваване. Разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) на чието нарушение молителката се позовава визира задължение за съда да призове страните за първото съдебно заседание, както и за всяко следващо, за което някоя от страните е била нередовно призована. В случая от данните по делото е видно, че молителката е била редовно призована за първото по делото заседание, проведено на 23.11.2007 г. чрез назначения по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) представител. От този момент до датата на последното съдебно заседание не са били налице някои от визираните в чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) обстоятелства, налагащи призоваване на молителката по друг начин, а не чрез назначения й особен представител. Поддържаното в молбата, че по време на процеса молителката е могла да бъде намерена на адреса посочен в личната й карта, което се установявало от представената справка от имотния регистър и нот. акт № 8/2009 г. е неоснователно. В посочените документи не се съдържат данни за промяна на посочения в исковата молба адрес за призоваване, а напротив в нотариалния акт адреса на молителката е същият, който е посочен в исковата молба. Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при призоваването на молителката довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III го.