Решение № 8464 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу Решение 1178/17.08.2023г., постановено по адм. дело 77/23г. по описа на Административен съд Варна. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и е необосновано. Излагат се съображения , че оспореният административен акт е мотивиран като се позовават на представеното в съдебното производство становище с изх. 02-030-6500/2988#3 от 09.01.2023г.. Касационният жалбоподател не споделя изводите на съда, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Моли да се отмени решението, претендира разноски за две съдебни инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по делото. Ответникът С. И. Т. чрез адв. Тончева в писмен отговор моли да се остави в сила решението на Административен съд- Варна, претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв., платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. С определение 986 от 29.01.2024г., постановено по адм. дело 10111/2023г. по описа на ВАС на РБ е прекратено образуваното касационно производство и делото е изпратено на АС-Варна за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното съдебно решение. С решение1400 от 08.02.2024г. АС-Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като диспозитива на обжалваното съдебно решение следва да се чете : Отменя уведомително писмо с изх.02-030-6500/2988 от 15.11.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което е отказано изплащане на финансово подпомагане за кампания 2020, явяващо се според колона 9 санкция в размер на 7089,78лв по мярка 11Биологично земеделие по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 по заявление за подпомагане с УИН 03/080620/86523 на С. И. Т.. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт Марчева за даване ход на делото, поддържа касационната жалба, оспорва депозирания отговор, претендира разноски за две съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по делото. Ответникът, редовно призован за с.з. не се явява и не изпраща представител, постъпило е писмено становище за даване ход на делото, изложени са аргументи по същество и е заявена претенция за присъждане на разноски съгласно списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становищата на страните, прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от С. И. Т. срещу Уведомително писмо с изх.02-030-6500/2988 от 15.11.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020 на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Съдебното решение е правилно. Административен съд Варна е отменил уведомителното писмо и е осъдил ДФ Земеделие да заплати направените разноски по делото. За да постанови решението съдът е приел, че в уведомителното писмо не са изложени мотиви във връзка с неспазване на базовите изисквания, липсвало пояснение кои точно базови изисквания са били нарушени. В обжалваният акт не били посочени конкретни факти и обстоятелства, а единствено е направено заключение за неспазване на базовите изисквания. Правилен е извода на съда, че административният акт е немотивиран. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. От текста на уведомителното писмо не става ясно кои точно базови и други изисквания не са спазени. От поясненията към колона 9 също не може да се определи поради каква причина е постановен обжалвания отказ от финансиране. Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване. Становището на административния орган пред първоинстанционния съд не санира порока на издаденото Уведомително писмо в конкретния случай. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Предвид горното касационният състав приема, че уведомителното писмо е издадено при липса на мотиви и правилно е отменено от първоинстанционния съд. Съдът е пропуснал обаче да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 03/080620/86523 на С. И. Т. за подпомагане за кампания 2020, поради което следва това да се направи от касационната инстанция. По изложените съображения решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. В полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 1 100лв.., своевременно претендирани и доказани. Неоснователно е възражението за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на пълномощника адв. Тончева. Ето защо Върховният административен съд, състав на Пето отделение