Решение № 12913 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9613/2014 г.

Решение № 12913 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9613/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по гл. ХII на АПК. С решение № 1308 от 5.06.2014 г., постановено по адм. д. № 189/2014 г. Административен съд - Варна, първо отделение, 10-ти състав, е отменил по жалба на "Левъл зет"-ЕООД с управител Диана Николова Димитрова решение към ЕАД № 12BG002002Н0048333/11.06.2012 г. на началника на МП "Варна Запад", като е осъдил началника на Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на "Левъл Зет"-ЕООД - гр. Варна разноски в размер на 3 050,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна Запад" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Сирма Кирилова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспореното решение на началника на МП"Варна Запад". Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касация дружество "Левъл Зет"-ЕООД-гр. Варна чрез своя процесуален представител становище за неоснователност жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Варна е отменил е отменил по жалба на "Левъл зет"-ЕООД с управител Диана Николова Димитрова решение към ЕАД № 12BG002002Н0048333/11.06.2012 г. на началника на МП"Варна Запад" изх. № 9300 - 1072/1.11.2013 г., с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217 и 221 от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 42 773,29 лв., от които мито в размер на 6 186,22 лв. и ДДС в размер на 36 587,07 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: осъществения внос от "Левъл Зет"-ЕООД на сурови бадеми без черупка от САЩ, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на САЩ по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представената фактура от вносителя "Левъл Зет"-ЕООД и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания - мито и ДДС. Посочено е, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, засегнали правото на участие и на защита на проверяваното лице. Първоинстанционният съд е формулирал и основния спорен между страните въпрос - каква е митническата стойност на стоките, внесени по ЕАД № 12BG002002Н0048333/11.06.2012 г. За да отговори на спорният въпрос, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността и Регламент № 2454/93 на Съвета от 2.07.1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 и вътрешното законодателство относно облагаемата митническа стойност /ОМС/. На база на тълкуване на тези разпоредби е изграден извод, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница - 114 400 USD. Отбелязано е, че е представена фактура към ЕАД и липсва износна фактура, като съдържанието на същата може да се изведе от направената проверка от американската митническа администрация; че е налице противоречие в данните за цена на стоката по фактурата, представена при вноса и тази при износа; че фактурите са частни документи и не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно цената на стоките; че докладът на американската митническа администрация е обоснован от данните в частен документ и не обвързва съда да приеме, че цената, посочена в доклада, представлява митническата облагаема стойност. Предвид разпоредбата на чл. 170 от АПК, която задължава административният орган да докаже всички предпоставки за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият съд е приел, че митническата стойност в обжалвания митнически акт е неправилно определена, тъй като не са представени доказателства, от които да се установи митническата стойност да е в размера, приет в оспорения акт. На отделен ред съдът е коментирал редовността на воденето счетоводство на вносителя "Левъл Зет" - ЕООД, като с оглед на данните по делото е приел, че то е водено редовно и стоката е заприходена по цената на вносната фактура, като от този факт и представеното банково бордеро може да бъде изведен извод, че на доставчика е заплатена цена, посочена във фактурата към вносната ЕАД. Съдът е квалифицирал като неоснователни доводите на процесуалния представител на митническата администрация за приложението на чл. 181а от Регламент 2454/93. Изложени са мотиви, че правните разпоредби регламентират процедурата за определяне на митническата стойност, но те не дават задължително предписание да бъдат ценени като достоверни данните в износните фактури при противоречието им с фактурите, представени при вноса и че те не променят правилата за определяне на митническата облагаема стойност, дадени в чл. 29 от Митническия кодекс на Общността. На база на гореизложеното и съобразно установената съдебна практика/цитирани са отделни решения на ВАС/, първоинстанционният съд е приел, че решение към ЕАД № 12BG002002Н0048333/11.06.2012 г. на началника на МП "Варна Запад" изх. № 9300 - 1072/1.11.2013 г., с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217 и 221 от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 42 773,29 лв., от които мито в размер на 6 186,22 лв. и ДДС в размер на 36 587,07 лв., се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че действителната договорена стойност е установена по запитване по линия на международното сътрудничество с американската митническа администрация и са налице условията на чл. 181а от Регламент № 2454/93 г., § 1 за определяне на друга митническа стойност, различна от първоначално декларираната от вносителя. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е определен основният спорен въпрос между страните - каква е действителната митническа облагаема стойност на внесената от "Левъл Зет"-ЕООД стока - дали сумата 26 345,09 USD, така както е декларирана от вносителя при подаването на ЕАД № ЕАД № 12BG002002Н0048333/11.06.2012 г., или сумата 114 400USD, както е приел митническият орган съобразно информацията получена чрез запитване до американската митническа администрация. За да отговори на спорния въпрос административният съд е дал на първо място тълкуване на правните разпоредби, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност, което тълкуване не се оспорва от касатора. Неговите оплаквания са досежно начина на интерпретиране на доказателства, събрани в хода на административната преписка и съдебното производство, както и относно изводите на съда, че решението на митническия орган е немотивирано. Настоящата съдебна инстанция намира направените оплаквания за не основателни. Първоинстанционният съд е посочил изрично, че отговорът на митническата администрация на САЩ, изразен в писмо № 4424 от 15.10.2013 г. на Служба Аташе, Посолство на САЩ - Атина, Гърция, по естеството си представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила, но че този документ сам по себе си не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че посочената в него сума от 114 400 щ. д. е действителната пазарна стойност на внесената стока и тя следва да бъде определена като митническа облагаема стойност. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите в тази насока, че както вносната, така и износната митническа декларация, по своето естество представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което при посочване на различна цена на стоката във всяка една от декларациите обосновава необходимостта митническата администрация да изложи мотиви защо приема едната стойност за достоверна, а другата за недостоверна. В конкретния случай в оспорения митнически акт такива мотиви липсват, което по същество представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съдебната инстанция от възможността да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Обстоятелството, че нормата на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност на митническата администрация да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на оценява на сделката когато след спазване на процедурата по § 2 не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса /Регламент 2913/92/, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Към отговора на американската митническа администрация няма приложени никакви писмени доказателства, а само посочването на това каква стойност на стоката е била декларирана в износната ЕАД не съставлява по естеството си информация, ползваща се с обвързваща доказателствена сила. Последната се отнася единствено и само по отношение на това, какво е посочено в износната ЕАД, а както бе вече посочена, последната е частен свидетелстващ документ и възпроизвеждането на част от съдържанието й в официален документ не й придава качеството на официален документ. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че ангажираните от вносителя/ответник по касация/ писмени доказателства, които не са оспорени от представителя на митническата администрация, че вносителят е заплатил за стоката цена, което е посочена в ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г., а административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга. Наведените в касационната жалба доводи, относно непредставяне на доказателства от вносителя за цената на стоката и относно начините на плащане, е следвало да се посочат като мотиви на оспореното решение, а не да се излагат за пръв път в касационната жалба. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,