Решение № 830 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2008 г.

Решение № 830 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). И. Ж. М. е подал касационна жалба срещу решение № 428 от 29.11.2007 г. по гр. д. № 624 от 2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 35 от 8.06.2006 г. и решение № 42 от 16.05.2007 г., постановени по гр. д. № 593 от 2004 г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени предявените искове за връщане на дадените в залог вещи поради нищожност на заложното право върху тях, т.е . дадени без правно основание, на второ място поради погасяването му по давност, прави се и искане за връщане на вещите като едновременно с това залогодателя се задължава да изпълни насрещното си задължение. Прави общи и схематични оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Ответника Ц. Н. К. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в срока по чл. 218в, ал. 3 ГПК (отм.) започнал да тече на 27.12.2007 г. и изтекъл на 27.01.2008 г., а касационната жалба е подадена на 28.01.2008 г. с вх. № 240 в рамките на определения законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Добричкия окръжен съд е потвърдил първостепенното решение и е отхвърлил предявените от И. Ж. М. срещу Ц. Н. К. субективно и обективно съединени искове за връщане на дадените в залог вещи поради нищожност на заложното право върху тях, на второ място поради погасяването му по давност и не е уважил искането за връщане на вещите като едновременно едновременно с постановяване на задължението на залогодателя да изпълни насрещното си задължение. По делото е установено безпротиворечиво, че И. М. е получил от Ц. К. заем в размер на 2000 щ.д. през месец април на 1998 г., който се е задължил да върне в срок от 45 дни. Уговорена е и лихва в размер на 1% от сумата или 200 щ.д. Обезпечил е вземането си като е предоставил на К. собствените си златни накити като залог. При тези данни въззивният съд е намерил, че договора е действителен, независимо, че към датата на сключването му е действала разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД забраняваща да се сключват сделки в чужда валута. В съответствие с чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожната уговорка за връщане на заема във валутата в която е получен е заместена от императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗЗД или заема е следвало да счита уговорен в левовата равностойност на 2 000 щ.д. Това е мотивирало съда да приеме, че договора е валиден и предоставеното обезпечение по него в залог на предадените на кредитора движимите вещи е гарантирало изпълнението на действително задължение. Получените от ответника златни накити като залог за предоставеният кредит са получени от ответника по силата на действителен договор, а не без правно основание, поради което въззивният съд е отхвърлил предявеният иск по чл. 26, ал. 4 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По делото е бил установен безпротиворечиво и факта, че сумата от 1 800 щ.д. е била върната на ответника. Ответника от своя страна е подържал че на 12.03.2004 г. е получил и остатъка от сумата в размер на 200 щ.д. при което е върнал предоставените му в залог златните накити. Съдът е приел за установено само обстоятелството за погасяване на заема, тъй като е налице признание на ответника на неблагоприятен за него факт, но не е кредитирал възражението за връщането на заложените вещи. Останало е само задължението за заплащане на договорената лихва от 200 щ.д. Приел е обаче за недоказано възражението за връщането от него на златните накити. В същото време е намерил, че ответника не дължи връщането им, тъй като падежа на това задължение настъпва след издължаването на кредита ведно с договорените лихви. Добричкия окръжен съд е разгледал и твърдението на ищеца за погасяване на задължението по кредита по давност и го е намерил за неоснователно. Счел е че датата на падежа на задължението е 15.05.1998 г. и съгласно чл. 114 ЗЗД от 16.05.1998 г. започва да тече пет годишния давностен срок, който изтича на 17.05.2003 г. Преди това обаче на 1.04.2003 г. ищеца по време на очна ставка по образуваното следствено дело пред държавен орган е заявил, че ще върне дължимите още 400 щ.д., включващи остатъка от задължението 200 щ.д. и договорената лихва в размер на 200 щ.д. С това признание е прекъснал давностния срок съобразно разпоредбата на чл. 116, б. "а" ЗЗД и е започнала да тече нова давност. Признание по смисъла на закона е налице тогава, когато се признава съществуването на едно задължение към момента на признанието. Признанието в случая съдържа изявление за съществуването на вземането на кредитора. При това положение правилно е посочил, че връщането на заложените вещи не се дължи тъй като те обезпечават цялото вземане - чл. 157, ал. 1 ЗЗД. Разгледал е и направеното искане за постановяване на едновременно връщане на вещите и изплащането на обезпеченото с тях задължение, т.е. предоставянето на остатъка от дълга. Добричкия окръжен съд е посочил, че не е налице фигурата по чл. 90, ал. 1 ЗЗД даваща тази възможност, поради което е отхвърлил тази претенция. Неоснователна е жалбата и по отношение на допълнителното решение, с което е отхвърлен иска за заплащане равностойността на движимите вещи- златни накити, предоставени в залог. Това задължение тежи само когато се дължи връщането на вещта, и тя не се намира у длъжника. В конкретния случай както се подчерта по-горе не е настъпил падежа на задължението за връщане на даденото по кредита обезпечение. Постановеното решение е правилно, допустимо и обосновано и следва да се остави в сила. Въззивният съд е изградил своите правни изводи, като е обсъдил задълбочено приобщения доказателствен материал . Неговото произнасяне е съответно на предявеният иск, тъй като се обляга на въведеното в исковата молба спорно материално право, очертано с фактическите обстоятелства и направеното искане. Решението съответстващо на приложимата материално правна норма, поради което е правилно е следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.