Решение № 4265 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2009 г.

ВАСIV отделение31.03.2010 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ от 09.06.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав, по адм. д. № 110/2009 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 4265 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Спринк" ЕООД гр. Велико Търново, подадена чрез упълномощен адв. Васил Върбанов, срещу решение от 09.06.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав, по адм. д. № 110/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е съобразил, че процесната заповед е издадена без валидно искане от Боян Горанов. Касаторът твърди, че по делото не е установено кой ползва имота и представителя на Кооперация "Дунав" не е предявил искане до кмета за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - кметът на община Вълчедръм оспорва жалбата с писмено възражение и с допълнителни писмени бележки, с които пледира за отхвърлянето й. заинТерсованите страни - Боян Принов Горганов и Кооперация "Дунав" също оспорват касационната жалба с писмени възражения, в които излагат подробни доводи за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото събраните доказателства по делото са в пълна подкрепа на направените изводи. Безспорно е установено, че Боян Принов Горганов е собственик на имота, като наследник на Прино Петров Горганов, съгласно решение на ПК-Вълчедръм и скиците към него. Видно от приложения Договор за аренда имотът е отдаден от Горганов на Кооперация "Дунав", но последната не е могла да го ползва, тъй като същият се ползва от "Спринк" ЕООД без правно основание. При наличието на жалба от страна на Горганов, кметът правилно е започнал на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ производство по отнемането и връщането му на собственика. Дружеството е било уведомено за започналото административно производства, като с писмо му е дадена възможност да представи доказателства, относно правното основание за ползването на имота, както и да се защити. Констатациите от проверката са отразени в писмен протокол. Неоснователни са възраженията му, че е било нарушено правото на защита, изразяващо се в отказ на общинската администрация да му представи преписката, в която са съществували лични данни за трети лица. Правилно съдът е приел, че срокът по чл. 57, ал. 5 от АПК е инструктивен и издаването на заповедта след него не влече отхвърляне на жалбата и прекратяване на производството. Несериозно е твърдението, че молбата до кмета не е подадена от надлежната страна - Боян Горганов. Установено е, че същият е със силно затруднено движение на крайниците, но начинът на изписване на инициалите на жалбата позволява да се приеме, че са изписани от него. Това се доказва и от възражението срещу касационната жалба, подписано също от него. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 09.06.2009 г. е отхвърлена жалбата на "Спринк" ЕООД срещу заповед № 1532/16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. Производството пред Административен съд - Монтана по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е образувано по жалба на касатора срещу горепосочената заповед, която е издадена по молба на заинтересованата страна Боян Принов Горганов. С тази заповед жалбоподателят е отстранен на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ от имот № 192011 от 21.208 дка по картата на възстановената собственост на с. Горни Цибър, тъй като го владее без правно основание. Съдът е установил, че имотът е индивидуализиран по площ и граници и че Боян Принов Горганов е с доказано право на собственост върху него, поради което е бил активно легитимирана страна да иска издаването на процесната заповед. Първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателят се позовава на представен от него аренден договор, по които "Спринк" ЕООД не е страна, от което е извел верен и обоснован извод за липса на правно основание, на което жалбоподателят ползва имота, поради което законосъобразно е възстановено правото на собственика да владее имота си. Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на кмета, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Налице са безспорни доказателства по делото, че процесният имот е възстановен на Боян Принов Горганов, който не упражнява правото на ползване върху него, защото то се осъществява от жалбоподателя без правно основание. От съществено значение в случая е обстоятелството, че между възстановения собственик и жалбоподателя не е сключван какъвто и да е договор за предоставяне на ползуване. От това следва, че е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при издаване заповедта на кмета, което означава, че основателно Административният съд - Монтана е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е съобразено с относимите за случая факти и обстоятелства и приложимата за тях правна норма. В жалбата пред Административен съд - Монтана жалбоподателят е развивал тезата, че правното основание, на което ползва процесния имот е устно споразумение между него и Кооперация "Дунав". Становището за наличие на устна уговорка не може да обоснове правно основание за ползване на процесния имот, защото чрез устно споразумение не може да се установят арендни отношения, за които законодателят изисква нотариална заверка и регистриране в съответната ОСЗ. Следва да се има предвид правнорелевантният факт, че собственикът на земеделския имот не е страна в твърдяното споразумение, поради което то няма как да му се противопостави. По отношение твърдението на касационния жалбоподател, че процесната заповед е издадена без валидно искане от Боян Горанов, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. По делото е представена по искане на жалбоподателя молбата на Боян Горанов от 01.09.2008 г. в оригинал и писмо до общината от 24.11.2008 г., с което потвърждава, че лично е подал посочената молба до кмета, които писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя по надлежния ред при приемането им в съдебно заседание на 13.05.2009 г. и жалбоподателят не е направил искане за допускане на графологическа експертиза за опровергаване авторството на тези документи. Възражението на касационния жалбоподател, че молбата до кмета на общината е следвало да се подпише от председателя на Кооперация "Дунав" също е неоснователно, защото последният не упражнява правата на собственика и законосъобразно административното производство по издаване на процесната заповед е започнало по искане на собственика на възстановените земеделски земи, легитимиращ се като такъв с влязло в сила решение на ПК от 1994 г. и скица към него от 2005 г. В касационната жалба се развива тезата, че съдът не е установил кой точно ползва спорния имот през стопанската година. Решаващият съдебен състав не възприема това становище, защото възражение в този смисъл не е направено пред административния орган, въпреки, че за започналото административно производство "Спринк" ЕООД е уведомен с писмо, като му е дадена възможност за представяне на възражения по направеното искане, но това не е било сторено от оспорващата страна. Такива доводи не са изложени и в жалбата, по която е образувано производството пред административния съд. Едва в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, пълномощникът на "Спринк" ЕООД е заявил това свое възражение без да обоснове какъв е правния интерес на това търговско дружество да оспори административен акт, който по заявеното становище с нищо не засяга правата му, тъй като разпоредителното действие на този акт не може да се разпростре по отношение на адресат, който не се намира в имота, предмет на административното изземване. Следва да се има предвид, че в съдебно заседание на 13.05.2009 г. съдът изрично е указал на жалбоподателя по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, че има неяснота по твърдението му, че "не ползва имота" и по отношение заявеното в жалбата /озаглавена искова молба/, че с арендатора "Дунав 2000" има устна уговорка за ползване, като е указано на жалбоподателя, че следва да отстрани тази неяснота и да посочи доказателства в подкрепа на твърдението си. Настоящият състав приема, че в тежест на оспорващата страна е било да докаже правоизключващото си възражение, че не е била налице една от кумулативните предпоставки за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не са представени в производството пред първоинстанционния съд. Не се представят и в касационното производство. Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че "Спринк" ЕООД е уведомен с писмо за започналото производство по издаване на оспорената заповед по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК. С уведомяването е индивидуализиран както заявителя, така и земеделската земя, за която се отнася искането. Фактът, че администрацията е отказала предоставяне на молбата, тъй като съдържа лични данни на трети лица не е порочно процесуално действие. Правото на адресата да участва в производството по издаване на административния акт, като мотивира възражения и представя доказателства, е гарантирано с надлежното му уведомяване за започналото административно производство по молбата на Боян Принов Горганов. С оглед на това правилно Административният съд - Монтана е преценил, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на оспорената заповед. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1