Решение № 13312 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2015 г.

Решение № 13312 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Виденов груп" ООД със седалище гр. Ямбол, подадена чрез пълномощника юрк. Мартин Желязков. Жалбата е против решение № 275 от 24.03.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-789/2014 г. С него е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗК от стана на "Дезинг Груп" ООД. С жалбата и в съдебно заседание се оспорват изводите на КЗК относно липсата на нарушения по посочените разпоредби. Наведени са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно - постановено в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за повторно разглеждане от КЗК. Ответникът и заинтересованата страна "Дезинг груп" ООД не изразяват становище по жалбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбите за процесуално допустими - подадени от надлежни страни и в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят "Виденов груп" ООД /по чието искане по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК е образувано производството пред КЗК/ и заинтересованата страна "Дезинг груп" ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност на територията на страната, свързана с разпространение на мебели. И двете дружества са развивали дейността си и към момента на производството пред КЗК. Това безспорно ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. От м. 11.2010 г. до момента на постановяване на оспорваното решение "Виденов груп" ООД е произвеждал и разпространявал в магазинната мрежа следните мебели: гардероб "Муун", надстройка за двукрилен гардероб, надстройка на трикрилен гардероб, кухня "Поли", спален комплект "Надежда", спалня "Надежда" и стол "Оливър". Тези мебели са се разпространявали и онлайн чрез интернет страницата на жалбоподателя www. videnov. bg - от м. 05.2012 г. (когато интернет страницата е била регистрирана и активирана). А от м. 08.2013 г. до момента на постановяване на оспорваното решение "Виденов груп" ООД е произвеждал и разпространявал и комплект "Жаклин". От посочените мебели жалбоподателят е имал регистриран в Патентно ведомство на РБългария промишлен дизайн единствено за стол "Оливър" - заявен на 17.09.2011 г., регистриран на 23.02.2012 г. и със срок на действие до 17.09.2021 г. Тези мебели са били популяризирани от "Виденов груп" ООД чрез негов фирмен каталог, чрез рекламни брошури на магазини "Карфур" (където мебелите са били предлагани за продажба), на фирмения си сайт (посочен по-горе) и чрез телевизионна реклама, излъчвана в телевизии от групата на bTV. Заинтересованата страна "Дезинг груп" ООД е разпространявал мебели чрез магазинната си мрежа от началото на 2012 г. до момента на постановяване на оспорваното решение. А от 29.07.2013 г. е регистрирал и активирал интернет страницата www. kika. bg, чрез който също е започнал онлайн търговия с мебели. В периода от 18.02.2012 г. до 01.08.2013 г. "Дезинг груп" ООД е закупувал и разпространявал произвеждани от "Виденов груп" ООД мебели, сред които и описаните по-горе. След този период "Дезинг груп" ООД е имал складови наличности на тези стоки, които е продължил да разпространява известно време (заради сключени преди това договори за продажбата им със свои клиенти). От средата на 2013 г. "Дезинг груп" ООД е разпространявал както чрез магазинната си мрежа, така и онлайн чрез сайта си спален комплект "Emotion", гардероб "Sun", надстройка за двукрилен гардероб "Аполо", надстройка за трикрилен гардероб "Надя", кухня "Мони", спален комплект "Надя", спалня "Надя" и стол "Бали". Популяризиране на тези стоки е ставало както чрез публикуване на техни снимки в посочения сайт, така и чрез телевизионни реклами, излъчвани по ТВ7. При съпоставка на мебелите на "Виденов груп" ООД (описани по-горе) и тези, разпространявани самостоятелно от "Дезинг груп" ООД (също описани в предходния абзац), се установява сходност за тях за съпоставимите мебели - по отношение формата, размера, материалите за изработката им и цветовото им оформление. Независимо от различията в несъществените характеристики, цялостното им оформление създава представа за сходност на предлаганите стоки. С обжалваното решение КЗК е счела, че независимо от сходството на предлаганите продукти не са налице нарушения на чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗК от стана на "Дезинг Груп" ООД. По отношение на нарушението на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, Комисията е счела, че мебелите са били изработени от общо използвани материали, на модулен принцип, със стандартни размери и форми и не са могли да бъдат асоциирани от потребителите с конкретен производител или търговец. Такива мебели с идентичен дизайн са се предлагали и от други търговци. По този начин приликите между предлаганите от "Виденов груп" ООД и "Дезинг груп" ООД мебели не били в резултат на целенасочено недобросъвестно поведение на последното дружество за имитация тези на жалбоподателя, а са били резултат на изискванията за функционалност на самите продуктите. Затова КЗК е приела, че за потребителите не може да възникне объркване относно произхода и производителя на мебелите. Освен това посочените продукти не са били наложени на пазара от "Виденов груп" ООД и не са се свързвали с него, и мебелите на "Дезинг груп" ООД не са били объркване с мебелите на първото дружество. За нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, Комисията е счела, че между съдържанието и външния вид на интернет сайтовете www. videnov. bg (преди и след промяната му от средата на 2014 г.) и www. kika. bg (конкретно на главните им страници), се установява, че не е налице сходство между тях, което да създаде възможност от объркване и въвеждане в заблуждение на потенциалните потребители, решили да закупят мебели. А по отношение нарушението по чл. 29 от ЗЗК, Комисията е приела, че тъй като молителят не е навел твърдения за други действия, извън тези, обсъдени за нарушенията по чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗК, и тъй като те не противоречат на добросъвестната търговска практика, то не е изпълнен и състава на нарушението на чл. 29 от ЗЗК. Въз основа на тези констатации КЗК е счела, че не е извършено нарушение от страна на "Дезинг груп" ООД и по трите обсъждани законови разпоредби. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Върховния административен съд в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК приема, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Оспорваното решение е постановено и при правилно приложение на материални закон предвид следното: Относно нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Тази разпоредбата забранява имитация на стоки и услуги. Според нея имитация е налице при предлагане на стоки или услуги, които с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. За да е осъществен състава на това нарушение е необходимо имитираната стока или услуга да е утвърдена на пазара от друг търговец и да се ползва с разпознаваемост с него. Само така клиентите на тази стока могат да бъдат заблудени относно посочените в законовата разпоредба характеристики на стоката или услугата. За да се направи такъв анализ е необходимо да се изследва спецификата на конкретната стока или услуга. В случая това са мебели, като твърденията на жалбоподателя са, че предлаганите от заинтересованата страна мебели имитират вече предлаганите такива, произведени от него. Така описаните по-горе мебели са от ниския ценови клас, произведени от стандартни материали, със стандартни размери и форма. Единствената им специфика е цветовото им оформление, която също не се отличава с някаква изключителност или необичайност, предвид на това, че материалите за изработката им е от обичайната гама цветови решения. Иначе казано - не се произведени от материали с цветове по поръчка. А някои от мебелите са произведени и на модули, позволяващо различни съчетания от клиентите на тези стоки. Тези са важните характеристики на мебелите, произвежданите от жалбоподателя - гардероб "Муун", надстройка за двукрилен гардероб, надстройка на трикрилен гардероб, кухня "Поли", спален комплект "Надежда", спалня "Надежда" и стол "Оливър". При съвкупната преценка на тези характеристики не може да се направи извод, че посочените мебели са с някаква уникалност и разпознаваемост, които да ги свързват с жалбоподателя. Купувайки някоя от тези стоки от друг разпространител на мебели, купувачът не би я свързвал с жалбоподателя, поради стандартните й основни характеристики. В подкрепа на това е и установеното по делото, че и други производители произвеждат такива мебели, от същите материали, със същите размери и форма и с цветове от обичайната цветова гама на производителите на ПДЧ (плочи от дървесни частици). В случая имитацията от "Дезинг груп" ООД не е свързана с имитиране на мебелите на жалбоподателя, а с предлагане на наложили се на пазара мебели, произведени от подобри материали, размери, форма, цветови решения и цялостно възприятие от техните клиенти. Обратното означава да се забрани на заинтересованата страна да произвежда стандартни мебели. Предвид на това разпространението от "Дезинг груп" ООД на мебели - спален комплект "Emotion", гардероб "Sun", надстройка за двукрилен гардероб "Аполо", надстройка за трикрилен гардероб "Надя", кухня "Мони", спален комплект "Надя", спалня "Надя" и стол "Бали", не може да доведе до заблуждение потребителите за съществените характеристики на тези стоки и по този начин да увреди интересите на жалбоподателя. Тази извод не е по-различен и относно произвеждания от жалбоподателя стол "Оливър" и съпоставимия с него стол "Бали". За състава на нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЗД е без значение защитата при регистрацията като промишлен дизайн на стол "Оливър" в Патентно ведомство на РБългария. Защитата на тази регистрация се осъществява по друг ред, а не по реда на ЗЗК. Предвид на изложеното, оспорваното решение в частта, в която КЗК е установила, че "Дезинг груп" ООД не е извършил нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е законосъобразно. Относно нарушението по чл. 29 от ЗЗК. С разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно § 1, т. 2 от ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). В случая се установява, че наведените от жалбоподателя факти са относими към нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Затова няма основание за самостоятелно приложение на състава на нарушението по чл. 29 от ЗЗК. Освен това по изложените по-горе мотиви поведението на "Дезинг груп" ООД при разпространението на стандартни мебели, не противоречи на добросъвестната търговска практика. Затова правилно и за това нарушение КЗК е установила, че такова не е извършено. По отношение на нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. С тази разпоредба се забранява използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. В случая е установено безспорно, че както домейните (www. videnov. bg и www. kika. bg), така и външния вид на двете интернет страници са съвсем различни. Единственото сходство в двата сайта е свързано с рекламирането в тях на разпространяваните мебели от "Виденов груп" ООД от една страна и "Дезинг груп" ООД - от друга страна. Затова и в жалбата, предмет на настоящото производство, се обжалва решението на КЗК в частта му за нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК само относно "прилагането на сходен снимков материал в електронния адрес на ответното дружество". Въпреки че така обжалваната част от нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК не съставлява цялостно нарушение на тази разпоредба, то следва да се разгледа жалбата и в частта за нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, доколкото са наведени оплаквания и за това нарушение. Посоченото сходство в двата сайта относно рекламирането в тях на описаните по-горе мебели, не съставлява имитация на интернет страници поради общото различие в двете интернет страници. Описаното сходство в двата сайта е от сходството на разпространяваните мебели, а не от сходство във външния вид на двете интернет страници. За сходството във външния вид и респ. твърденията за имитация на мебелите на "Виденов груп" ООД от "Дезинг груп" ООД, е налице отделен състав на нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Същите факти не могат да се разглеждат и като отделно нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, след като интернет страниците имат и други части, които са различни. С оглед на изложеното не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Решението на КЗК е правилно и в тази му част, поради което жалбата и в тази си част е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Върховният административен съд - четвърто отделение,