Решение № 12161 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2010 г.

Решение № 12161 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Костов Дуков и Люба Йорданова Дукова и двамата от гр. Варна, против решение № 689 от 31.03.2010 г., постановено по адм. д. № 622 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на областния управител, с която са изменени две предходни негови заповеди, с които на основание § 4к, ал. 6 и 8 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Добрева чешма", землище Виница, община Варна, в обжалваната му част относно два имота. Със същото решение съдът е осъдил областната управа да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в нея може да бъде извлечено твърдение за допуснато нарушение на съществени процесуални правила. По изложените съображения се моли, решението да се отмени. От адвокат - пълномощника на Паруш Георгиев Парушев - ответник по касационната жалба, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се възразява против подадената касационна жалба. По изложените в нея и в писмените бележки съображения се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Втория ответник и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно и законосъобразно, тъй като според него съдът правилно е установил, че в издадената заповед не са посочени фактически и правни основания за издаването й. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, с която Паруш Георгиев Парушев е обжалвал заповед № РД-07-6606-272 от 2.10.2007 г., с която са изменени предходни заповеди № РД-1-7706/487/ от 16.12.2002 г. и № РД-06-7706-318 от 29.11.2006 г., издадени от областния управител на област Варна. Жалбата против изменящата заповед е била в частта, с която са заличени новообразувани имоти (НИ) № 1782 и 1783, като вместо тях се образуват имот № 1857 с площ от 711 кв. м за Иван Костов Дуков и имот № 214 с площ от 691 кв. м, който се отрежда за Костадин Йорданов Соколов. От приложените към жалбата, административната преписка и служебно събраните писмени доказателства, съдът е установил фактите по спора относно това, че Паруш Парушев, като наследник на Деспина Малакова се е легитимирал за собственик с възстановено право на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на имот, представляващ нива от 3. 766 кв. м, попадащ в терен по § 4 на Виница, в местността "Ан Тарла", имот 1120 - решение № 544 от 17.08.1998 г. на ПК - Варна, а Иван Костов Дуков се е легитимирал за собственик на имот пл. № 229 от 600 кв. м, придобит по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ с нотариален акт № 38, том ХI, дело 5428/1994 г. С помощта на единична и тройна съдебно-технически експертизи съдът е идентифицирал имотите. При така установените факти съдът е направил правни изводи относно това, че заповедта, предмет на жалбата е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, но е нарушил материалния закон, поради което я е отменил. Съдът е приел, че в заповедта не са описани фактическите и правни основания за издаването й, а от записаното в протокола на назначената комисия да разгледа исканията за изменението на ПНИ също не може да се установят фактите, които са наложили промяната на предходната влязла в сила заповед. При спор за материално право, чрез издадената изменяща заповед в обжалваната й част, областният управител го е разрешил, без да има право на това. По така изложените съображения съдът е отменил заповедта в обжалваната й част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Съдът е уважил всички доказателствени искания на страните и е изяснил всестранно фактите по делото и наличието на спор за материалното право на собственост върху имота между жалбоподателя и касаторите, за което са били представени и писмени доказателства. Правилни са изводите на съда, че хипотезите, в които може да се измени влезлият в сила ПНИ са изчерпателно уредени в § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ. От протокола на назначената комисия се установява, че искането за изменението на ПНИ е започнало по инициатива на Иван Костов Дуков. В него е отбелязано единствено, че възражението се уважава, а в заповедта - описаното заличаване и новообразуваните имоти, площ и имената на собствениците им. При тези данни без мотиви и описание на фактите, от които административният орган черпи правомощието си да издаде индивидуалния административен акт няма как да се извърши проверка върху правилността му. В обжалваната част от заповедта липсва описание на фактите и изложени мотиви за извършеното изменение, поради което правилно съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. От петте хипотези, при които е допустимо от законодателя да се извърши изменение на заповедта не е описана нито една, не са посочени и никакви факти и изложени мотиви, за да се установи каква е причината за изменението, което прави новоиздаденият акт незаконосъобразен. Актът издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е незаконосъобразен, какъвто е и правилният и законосъобразен извод на съда. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната по касационната жалба страна за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски е основателно ще следва да бъде уважено с оглед на резултата от спора. На основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят разноските на Паруш Парушев сторени за касационната инстанция по двата договора за правна защита и съдействие - договор № 169147 от 4.05.2010 г. за 500 лв. и договор № 21 от 21.07.2011 г. за 1000 лв. - общо от 1500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,