Решение № 7337 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2009 г.

Решение № 7337 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Живко Атанасов Хаджиев, Никола Атанасов Хаджиев, Стоян Атанасов Хаджиев, Атанас Йовков Манев, Янко Асенов Хаджиев, Димитър Асенов Хаджиев, Веселин Андреев Димитров, Борислав Петров Панчев и Боряна Петрова Иванова. В хода на производството е починал Живко Атанасов Хаджиев и на основание чл. 227 от ГПК вместо него в процеса са встъпили наследниците му Георги Живков Хаджиев и Людмила Живкова Хаджиева. Жалбата е срещу решение № 1300 от 09.12.2008 г., постановено от административен съд - Пловдив по адм. д. № 348/2008 г., с което е отхвърлена първоначалната им жалба срещу решение на ОСЗГ - Пловдив. Считат решението неправилно, постановено в противоречие с материално правни разпоредби и при съществено нарушение на административно производствени правила, както и че е необосновано. Ответник по жалбата е ОСЗГ Пловдив, но не е взела становище. Прокурорът счита жалбата от една страна просрочена и като такава недопустима, от друга алтернативно развива съображения за неоснователност, тъй като не са допуснати нарушения при постановяване на обжалваното решение. По допустимостта на жалбата Върховният административен съд констатира, че съобщението за изготвеното решение е доведено до знанието на жалбоподателите чрез първия от тях - Живко Атанасов Хаджиев на 10.12.2008 г. Четиринадесетдневният срок за обжалването й съгласно чл. 210 от АПК тече от следващата дата и изтича на 24.12.2008 г., който ден е "Бъдни вечер" и като такъв обявен като официален празник за неприсъствен. Неприсъствени са и следващите 4 дни, 25 и 26 декември "Рождество Христово", официални празници. 27 и 28 декември са събота и неделя и са почивни. Фактически първият работен ден, на който изтича 14-дневният срок за обжалване е 29.12.2008 г. На същия ден е подадена касационната жалба, на която дата е и заведена пред Административния съд. От това следва, че е в срок и като такава е процесуално допустима. По същество, по наведените доводи за неправилност Върховният административен съд установи следното: Пред административния съд е била подадена жалба от касаторите срещу решение № 1051Б/06.11.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - Пловдив, постановено на основание чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ, с което се обезщетяват като наследници на Атанас Димитров Хаджиев за нива с площ от 2,150 дка на стойност 2247 лв. с 2247 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2247 лв. Твърденията за неправилност на решението се свеждали до това, че съдът не се е съобразил с искането за обезщетяване с равностойна земеделска земя, което било направено след отмяна на решение № 1051/23.10.2000 г. на Поземлена комисия - Пловдив. След като е проследил хронологично издаваните актове по възстановяване на процесната земеделска земя съдът е отхвърлил жалбата, като се е позовал на разпоредбата на чл. 19а, ал. 9 на ЗСПЗЗ, на което основание е било издадено и решението на ОСЗГ. Според предвиденото в него общинската служба по земеделие се произнася с решение за определяне на право на обезщетение по ал. 4, т. 3, когато при условията на чл. 35, ал. 1 актовете на съда или на органите по поземлената собственост, на които то се основава, са били постановени или представени след определяне на коефициента по ал. 5. Констатирано е, че процедурите за определяне право на обезщетение по изброените хипотези в съответните текстове са проведени. Фактически в процесния случай предмет на спора не е стойността на обезщетението, а неговия вид с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ - "в 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 15 заинтересуваните лица подават искане до общинската служба по земеделие и гори, в което посочват предпочитания от тях начин за обезщетяване - със земеделска земя или с поименни компенсационни бонове. При неспазване на срока, както и при невъзможност лицата да бъдат обезщетени със земеделска земя те се обезщетяват с поименни компенсационни бонове". Позовавайки се на това съдът е приел, че е налице съответствие между признатото по решение № 10510/23.10.2000 г. на ПК Пловдив право на обезщетение със земя и или поименни компенсационни бонове. Според касаторите изводите на съда са неправилни по отношение приложимата материално правна норма, тъй като в случая не била налице хипотезата на чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ и решението е незаконосъобразно. Върховният административен съд намира възраженията неоснователни. Видно от заключението на приетата пред административния съд експертиза жалбоподателите са пропуснали срока за обезщетяване със земи от общинския фонд, който е разпределен с влязъл в сила план (ДВ, бр. 59/01.07.2008 г.). Този извод е безспорен, но не е довод, аргументиращ единствено правилността на решението на административния съд. Както се посочи вече, предмет на жалбата пред него е решение № 1051Б от 06.11.2007 г. на ОСЗГ, издадено на основание чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ . С него е определена стойността, а не вида на обезщетяването. След като е установил това, проследявайки постановените актове по възстановяването съдът основателно е приел, че е налице съответствие между признатото по решението от 23.10.2000 г. право на обезщетяване доколкото същото касае размера, не и вида на обезщетяване. Обезщетяването със земи от общинския поземлен фонд или компенсационни бонове е законова алтернативна, при наличие на възможност. Проведеното производство, с оглед характера на обжалвания акт не касае вида на обезщетяването, а неговото съответствие с размера, установен с влязъл в сила акт. И след като е констатирано, че такова съответствие е налице, основателно е отхвърлена жалбата, с която макар да се обжалва акт, касаещ съответствието се претендира вида на обезщетяването. Решението на съда е съобразено с фактите по делото. Приложена е съответната за тях правна норма и е законосъобразно. Като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение