Решение № 3785 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2012 г.

Решение № 3785 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христо Борисов Николов от гр. Стара Загора против решение № 143 от 28.09.2012 г. по адм. дело № 189 по описа за 2012 г. на Старозагорския административен съд, с което са частично отменени решение № 68 от 14.05.2012 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 5908292847 от 20.02.2012 г. на ръководител "ПО", а преписката е върната на административния орган за постановяване на ново разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на съдебното решение в обжалваната част с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 68 от 14.05.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 5908292847 от 20.02.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Христо Борисов Николов от гр. Стара Загора в частта, с която признатият трудов стаж от първа категория, придобит през периодите 28.09.1981 г. - 04.10.1982 г. на длъжност "началник смяна", 10.10.1983 г. - 26.03.1986 г. и 27.03.1986 г. - 02.01.1989 г. на длъжност "взривен магазинер" в СО "Минстрой", клон Бобов дол и клон Божурище, е превърнат към трета категория в съотношението по чл. 104, ал. 2 от КСО вместо в съотношението по чл. 104, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Старозагорският административен съд е отменил оспорените актове в частите за осигурителния стаж за месеците ноември и декември 1981 г. (от 01.11.1981 г. до 31.12.1981 г.) и за месеците февруари, март, април, май 1982 г. (01.02.1982 г. - 31.05.1982 г.), месеците август 1982 г. и октомври 1982 г., като е върнал преписката на компетентния административен орган с указание за превръщане на цитирания осигурителен стаж от първа към трета категория при спазване на правилото на чл. 104, ал. 3 от КСО. В останалата част жалбата не е уважена. Решението на Старозагорския административен съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 104, ал. 3 от КСО в частта, с която е прието, че не са налице условия за преобразуване по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО на трудовия стаж от първа категория, положен на длъжност "началник смяна" от 28.09.1981 г. до 31.10.1981 г., през м. януари 1982 г., месеците юни и юли 1982 г. и месец септември 1982 г. С чл. 104, ал. 3 от КСО е предвидено за работниците, инженерно - техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория да се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Логическото тълкуване на разпоредбата води до извод, че критерият, възприет от законодателя при определяне на характера на трудовата дейност, е заетостта на работа под земята. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително. Определящият фактор, за да бъде отнесен съответният труд към първа категория и преобразуван при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, е да е положен под земята ("подземна работа"). В административното производство не са били представени доказателства, че трудовите функции на длъжността "началник смяна" в Минстрой - клон Бобов дол, дейност минно строителство, са били изпълнявани под земята. В трудовата книжка и в удостоверение № ОАС-04-10747 от 21.10.2011 г. на Архивохранилище към ТП на НОИ - Кюстендил не са извършени вписвания за подземен труд. Данни за полагане на труда под земята липсват и в удостоверение образец УП-3 № 70 от 16.12.2011 г., издадено от "Инфра строй" Божурище (правоприемник на "Минстрой" Бобов дол). За да отмени частично оспорените актове, първоинстанционният административен съд се е позовал на представените от касатора в съдебното производство изплащателни ведомости, според които за отделни периоди му е било начислявано възнаграждение за подземен труд. В тази част е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. По отношение на периодите от 28.09.1981 г. до 04.10.1982 г., за които в изплащателните ведомости не е отразено начислено възнаграждение за подземен труд, съдът обосновано е приел, че извършеното преобразуване на осигурителния стаж от първа към трета категория на основание чл. 104, ал. 2 от КСО е законосъобразно. Представените изплащателни ведомости с отразена длъжност "взривен магазинер" не доказват твърдението в касационната жалба за изпълнявана длъжност "подземен копач". Доказателства, че длъжността "взривен магазинер" в СО "Минстрой" - клон Бобов дол и клон Божурище - е била изпълнявана под земята, не са представени. В изплащателните ведомости липсват данни за начислявано възнаграждение за подземен труд. При това фактическо положение положеният труд от първа категория не може да бъде превърнат към трета категория по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, който е приложим за лицата, заети на работа под земята в подземните рудници и в подземното минно строителство. Оспорените административни актове в неотменените им части са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон. Като не е уважил жалбата в тези части, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,