Решение № 3755 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11894/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама в община Бургас, чрез процесуалния представител гл. Марев, против Решение 8042 от 23.10.2024г., постановено по дело 1146/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен отказ на старши експерт в отдел Обслужване на данъкоплатци в дирекция МПДТР при Община Бургас, обективиран в протокол 5202150523/14.05.2024г., да бъде обработена подадена от И. Р. Т. от гр.Бургас, [адрес], декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 5202150523/10.05.2024г., потвърден с Решение 94-01-17147/2/17.06.2024г. на директора на дирекция МПДТР при Община Бургас. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че административният орган няма правомощие да се произнася по вещноправен спор, което фактическо основание, е послужило за отказ да се обработи процесната декларация по чл. 14 ЗМДТ за недвижим имот. Моли съдът да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът И. Р. Т., чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Бургас е била законосъобразността на отказ на старши експерт в отдел Обслужване на данъкоплатци в дирекция МПДТР при Община Бургас, обективиран в протокол 5202150523/14.05.2024г., да бъде обработена подадена от И. Р. Т. от гр.Бургас декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 5202150523/10.05.2024г., потвърден с Решение 94-01-17147/2/17.06.2024г. на директора на дирекция МПДТР при Община Бургас. Не е спорно обстоятелството, че на 08.03.2019г. Т. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 5202054790, с която е декларирал придобиването на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, [жк], [улица], който бил е деклариран в режим на съпружеска имуществена общност. С коригираща декларация вх. 5202150523 от 10.05.2024г., Т. е поискал промяна в декларираните обстоятелства с вписването му като единствен собственик на придобития имот, поради отпадане режима на СИО и избран нов имуществен режим на разделност между него и съпругата му М. С. Т., регистриран на 21.07.2023г., за което е представен препис-извлечение от акта за сключен граждански брак, в който в т.15 е вписан новия режим. Административният орган е отказал да обработи процесната данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, с мотив, че обработването й по заявения от декларатора начин, по съществото си представлява акт, с който по административен ред се решава кому принадлежи правото на собственост, тъй като ЗМДТ приравнява собственика на имота за данъчно задължено лице за данък и такса, а местните данъчни служби нямат правомощия да се произнасят по вещноправни спорове, както и да определят в какъв обем лицето е собственик на определен имот. За да отмени оспорения отказ за обработване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, административният съд е счел, че оспорването е допустимо и че актът е издаден от компетентен орган, но при несъответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Според решаващият състав задължение на органа е да приеме декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и съответно да съобрази новонастъпилото обстоятелство, касаещо промяната на режима на имуществена общност на съпрузите, като отрази промяната в партидата на недвижимия имот. Отрекъл е конститутивният ефект на обработването на декларацията, като е посочил, че новонастъпилият факт- промяна в режима на имуществени отношения, се явява основание за промяна на предходно деклрарирани данни. Така постановеното решение е валидно, но недопустимо: За целите на облагане с данък върху недвижимите имоти в общината се води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл.80 от ДОПК. Отказът по силата на предвиденото в чл. 83, ал. 4 ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове. След като съдебното обжалване е по реда на чл. 83, ал. 4 ДОПК, то задължителна процесуална предпоставка за допустимостта му е oспорването по административен ред и постановяване по жалбата на акт на решаващия орган, който по арг. от чл. 4, ал. 5 ЗМДТ и чл. 152, ал. 2 ДОПК е кметът на съответната община. От събраните по делото доказателства се установява, че отказът на старши експерт в отдел Обслужване на данъкоплатци в дирекция МПДТР при Община Бургас, обективиран в протокол 5202150523/14.05.2024г. да бъде обработена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 5202054790, е обжалван пред директора на дирекция МПДТР при Община Бургас, който го е потвърдил с Решение 94-01-17147/2/17.06.2024г. Или в случая, оспорване по административен ред не е проведено, тъй като решаващ орган по жалбата е кметът на общината, а не ръководителят на звеното за местни приходи. Това изискване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол и неспазването му представлява самостоятелно основание за недопустимост на съдебното решение. По аргумент на чл. 88, ал. 2 от АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК Административен съд- Бургас е следвало да прекрати производството и да изпрати жалбата по административен ред до компетентния орган- кметът на съответната община. Настоящият състав не споделя възприетото в различен смисъл, по идентичен казус, при сходна фактическа обстановка, с Определение 711 от 30.01.2025г., постановено по дело 11054/202г. на ВАС, тъй като е инцидентно и е изолирано от установената в материята константна съдебна практика. В тази насока са решение 4743/14.04.2021 г. по адм. д. 7/2021 г.; решение 2403 от 29.02.2024 г. на адм. д. 8034/2023 г.; решение 12090 от 25.11.2021 г. по адм. д. 3042/2021 г.; решение 3393 от 20.03.2024 г. по адм. д. 4531/2023 г.; решение 2403 от 29.02.2024 г. на по адм. д. 8034/2023 г., по описа на ВАС. Въпросът с разноските ще бъдат съобразен с решението по съществото на спора или при прекратяване на производството по жалбата в съответствие с правилата, регламентирани в чл. 143 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение