Решение № 1259 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5218/2017 г.

Решение № 1259 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5218/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от гр. П. срещу решение № 325 от 6 март 2017 г., постановено по адм. д. № 2648/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗРИ-499/27 октомври 2016 г. на кмета на район "Източен", община П. В касационната жалба не са посочени конкретни основания за отмяна, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Източен", община П., не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Д. П. Г. срещу заповед № ЗРИ-499/27 октомври 2016 г. на кмета на район "Източен", община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ: "Покриване на външен подход към северната част на жилищна сграда и изпълнение на бетонова тераса с дървена конструкция", попадащ в поземлен имот с идентификатор 56784.528.56 по КК и КР на гр. П., включен в УПИ VII-35, кв. I-нов, 26-стар, по действащия регулационен план на кв. "В. К. - П.", с административен адрес ул. "П. И. Ш." №..., гр. П., от собственика на строежа Д. П. Г. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е от данните по делото, че извършители на процесния строеж са Д. Г. и неговия праводател Ц. Г. С., като строителството е извършено след 1999 г., когато последният е придобил идеална част от имота. По делото не е било спорно обстоятелството, че за извършването на строителството не е издавано разрешение за строеж. Установено е също така, че осъщественото строителство противоречи на действащия за УПИ VII-35 застроителен план. При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Строежът - предмет на оспорената заповед на кмета на район "Източен", община П., правилно е определен като такъв от пета категория. Предвид времето на извършване на незаконното строителство законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за неговата търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Законосъобразни са изводите на съда и относно липсата на предпоставките за търпимост по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че той не може да отговаря за извършеното от праводателя му незаконно строителство. Към датата на издаването на оспорената заповед именно оспорващият Д. Г. е собственик на идеална част от имота, в който е извършено незаконното строителство, поради което и той ще носи отговорност за него. Това е така, тъй като не е възможно да бъде ангажирана отговорността на лице, което вече не е собственик на строежа. Останалите направени от касатора възражения касаят въпроси, които не са свързани с извършеното незаконно строителство и са извън предмет на разглеждане на настоящото производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,