Решение № 2160 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5472/2012 г.

Решение № 2160 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5472/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Мъстан Абилов, против решение № 132/13.03.2012 г. по АД № 880/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че "Гебор-1" ООД е заявило за подпомагане площи, които въобще не е ползвало и този факт е бил известен още към датата на кандидатстването му към фонда. Изтъква, че извършените проверки и наложените санкции са въз основа на приетия Консолидиран план за действие за подобряване дейността на ИСАК (2009 г.). В жалбата уточнява начина на изчисляване на санкцията, посочена в оспорения АУПДВ. Излага, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Обстоятелството, че са били извършвани проверки на декларираните площи през м. ноември 2009 г., не освобождава Разплащателна агенция от задължението, при получаване на актуализирана информация, да извършва кръстосани проверки за кампания 2009 г. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". В тази връзка възразява, че от оспореното решение не става ясно какъв точно начин на проверка е следвало да извърши административният орган. Твърди неприложимост на § 73, т. 4 от Регламент (ЕО), тъй като заявителят още при очертаване на площите е знаел които от тях са необработваеми. Оспорва задължителната приложимост на проверките по чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и счита, че това е само една възможност за административния орган. Оспорва и размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като счита, че той е завишен. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба само в частта досежно оспорения размер на адвокатското възнаграждение. В останалата част счита касационната жалба за неоснователна. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите. Не са посочени причините, поради които първоначално площите са приети за допустими, а впоследствие - като недопустими за подпомагане. Не е ясен механизмът за определяне на сумата за възстановяване. Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на акта. Правилно съдът е констатирал, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е уведомен адресатът и не му е дадена възможност да се защити. Няма установено неправомерно поведение на земеделския производител и платените суми не следва да се възстановяват от него. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/7367 от 28.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на "Гебор-1" ООД, със седалище гр. Велико Търново, обл. Велико Търново е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 28 372,09 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 04/230709/27461. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от решение на УС на ДФ "Земеделие", отразено в протокол № 17/07.04.2011 г. и заповед № 01 РД/1288/08.04.2011 г. на изпълнителния директор на фонда. Издаден е в писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито какво е естеството на новополучената информация. В акта липсва обосновка на начина, по който са изчислени различията в площите и не е изяснен въпросът по каква методика е определена дължимата сума от установените от вещото лице 371.4 ха, недопустими за подпомагане. Посочил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 24 и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Извършените кръстосани проверки през 2010 г., при които са били констатирани нередности, не са били последвани от други административни процедури. Поради това РА не е открила причините за несъответствията. Съдът се е позовал на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Изтъкнал е, че връщането на сумите е недължимо и поради това, че регламентът поставя условие решението за възстановяване да е било съобщено до 12 месеца от плащането, което условие не е налице. След подробен анализ на доказателствата и на становищата на страните е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и на основание чл. 146, т. 2 и 3 от АПК е незаконосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Правилно съдът е посочил, че тези факти не се съдържат нито в самия административен акт, нито в приложения към издадения АУПДВ. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Събирането на доказателства и конкретно - назначаването на експертиза, има за цел проверка на твърденията и констатациите на административния орган. След като такива не се съдържат в проверения акт, липсва предмет на проверка от вещото лице. Конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004, поради това че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Опити за обосноваване в този смисъл се съдържат в касационната жалба, но тези изводи е следвало да се посочат в самия акт за установяване на публичното вземане. Правилни са изводите на съда за съществени нарушения на процесуалните правила. Към момента на деклариране на площите, заявителят е разполагал с копия на картата на земеделското стопанство, приложени към делото и от тях не става ясно коя площ е необработваема. Това се потвърждава и от извършените през 2009 г. проверки, които не установяват заявените от жалбоподателя площи да са недопустими за подпомагане. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., за които заявителят да бъде уведомен. Разпоредбата на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 урежда възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Приложените доказателства установяват, че земеделският производител не е имал възможност да установи несъответствията при наличните схеми и планове на земеделските блокове и поради това че информацията, налична в РА в електронен вид, не е била достъпна за него. Настоящата инстанция не възприема възражението на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 е само правна възможност, но не и задължение за Разплащателна агенция и счита, че същата е императивна. Съгласно разпоредбата: "Посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури, и когато е необходимо, от проверки на място." Следователно прилагането на допълнителни процедури за проверка е задължително, а само при необходимост се правят проверки на място. Като акт с директна приложимост той безспорно е очертал задължението на административния орган "след автоматичното откриване чрез компютърни средства на нередности при декларирани права и декларирани парцели (чл. 24, т. 1 от Регламента), да извърши допълнителни административни проверки за безспорно установяване на констатираните нередности". Изложените в тази насока изводи на административния съд са обосновани и сочат на правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е присъдил пълния размер на адвокатското възнаграждение, пред факта, че делото е със значителна фактическа и правна сложност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,