Решение № 4972 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13762/2017 г.

Решение № 4972 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13762/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. о." ЕООД, представено от управителя В. Д., срещу решение № 1707/18.10.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 703 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615002338-091-001/02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в частта му по ЗКПО. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Като противоречащо на процесуалния закон определя липсата на собствени мотиви на съда и възпроизвеждането на изводите от потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Предлага собствена интерпретация на фактите, основана на оценка на доказателствените средства. Иска отмяна на решението и на РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за частична основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС П. е оспорен РА в потвърдената при оспорването по административен ред част относно установените в тежест на "Е. о." ЕООД публични задължения: 1. По ЗДДС - в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 7 225.10 лева; допълнително начислен на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС данък в общ размер 25 825.80 лева с лихви за забава в общ размер 4 818.83 лева, както и лихви в размер 316.52 лева за преждевременно упражнено право на приспадане на данъчен кредит в противоречие с разпоредбата на чл. 151, ал. 4 ЗДДС; 2. По ЗКПО - относно увеличаването на СФР за 2009-2013 г. и определянето на задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер 4 923.12 лева с лихви за забава 336.96 лева. Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е отрекъл да са опровергани констатациите му. Призтнал е компетентността на издателите на РА и е отрекъл при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Значителна част от тях - от стр. 2 до стр. 14 представляват компилативен цитат /и са обособени като цитат/ на съобразителната част на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Следва преразказ на заключението на ССЕ и на процесуалните действия на страните във връзка с експертизата, както и изявлението на експерта при изслушването му в о. с. з. Преразказани са и решаващите мотиви от юрисдикционния акт на ДДОДОП. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част; частта която анотира заключението на ССЕ и обобщението в последния абзац на стр. 23 за съответствие на РА с процедурните правила и материалния закон. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АС П. не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП, нито обобщението във връзка със заключението на ССЕ. Обратно на декларираното от съда писмените доказателствени източници /включително заключението на ССЕ/ не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС П.. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение