Решение № 13765 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2329/2014 г.

Решение № 13765 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2329/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Изотекс-1-Пламен Тодоров", подадена чрез адв. Богданов и Дундов, срещу Решение № 631 от 18.12.2013 г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм. дело № 439 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 06/12020001/28.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден по административен ред с Решение № 155/2.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 72819,94 лв., начислен ДДС в размер на 2400 лв., определен допълнително данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 77 904,71 лв., ведно със съответните лихви върху всяка от главниците. В касационната жалба, както и в становището на адв. Дундов по същество на споря, се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, в писмен отговор на юрск. Русева и в становище по съществото на спора на юрск. Ушилова, из0лага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № № 06/12020001/28.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден по административен ред с Решение № 155/2.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 72819,94 лв., начислен ДДС в размер на 2400 лв., определен допълнително данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 77 904,71 лв., ведно със съответните лихви върху всяка от главниците. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е представените в съдебното производство писмени доказателства, както и заключенията на ССЕ и СТЕ. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по следните доставки: по 9 бр. фактури, издадени от ЕТ "Детелина-Спас Пасев" с предмет - еластовил, пясък и смола, 5 бр. фактури, издадени от "Дитамикс" с предмет - кварцов пясък и 2 бр. фактури, издадени от "Томси" ЕООД с предмет - материали. За да отхвърли жалбата на ЕТ "Изотекс-1-Пламен Тодоров" съдът е приел на първо място, че липсват доказателства за реалното извършване на процесните доставки, като наличието само на първичен счетоводен документ не е достатъчно основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Според решаващия съд, тъй като ангажираните доказателства в хода на съдебното производство - приемо-предавателни протоколи, са изключени от доказателствата по делото, не се установява отделянето на фактурираните като родово определени вещи строителни материали, поради което остава недоказан ползващия РЛ юридически факт на прехвърляне на право на собственост по смисъла на приложимия чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а оттам и на настъпване на данъчно събитие като предпоставка за правомерното начисляване на данъка /ДДС/. Тези фактически и правни изводи на съда са обосновани и законосъобразни. С оглед своевременно направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на писмените доказателства, установяващи приемането и предаването на стоките, съответно индивидуализацията на родово определените вещи, както и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест и обстоятелството, че не е установено авторството на лицата, положили подписи за "предал", нито достоверност на датата на изготвянето им, съдът правилно е изключил тези доказателства от доказателствения материал по делото. Предвид това, при липса на писмен договор и други данни, имащи значение за установяване отделяне на стоките, ползващите търговеца релевантни обстоятелства във връзка с приемо-предаването на стоките по процесните фактури, са останали недоказани. На следващо място, за да обоснове законосъобразност на РА, съдът е развил доводи във връзка с други установени нередности при издаване на фактурите, при осчетоводяването и декларирането им, както и във връзка с начисляването на ДДС по тях. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключение на ССчЕ, съдът е достигнал до обоснованите изводи, че част фактурите, издадени от ЕТ "Детелина- Спас Пасев", с предмет - газ пропан бутан не е установено при условията на пълно доказване от страна на РЛ, че стоките се използват за независимата икономическа дейност на лицето, предвид притежавания от него лек автомобил, а за останалите процесни фактури е установено, че не са издадени на РЛ, а на други лица, имат различен предмет от декларирания и са издадени в периоди м. 05., 06.2007 г., вместо в процесните, декларирани от получателя периоди - м. 11.2007 г. до м. 06.2008 г., не са включени в дневници за продажби по ЗДДС. С оглед заключението на приетата ССчЕ, е останало недоказано дали фактурите, издадени от "Дитамикс" ООД и "Томси" ЕООД, са издадени от тези дружества, тъй като тези фактури не са включени в СД по ЗДДС при тях, нито в дневници за продажби, не са отразени в счетоводствата им. Обоснован е изводът, че не е налице предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС - получателят не притежава данъчни фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС. Не е налице и друго условие за упражняване на правото на приспадане, а именно - правомерно начисляване на данъка /ДДС/, тъй като от данните по делото се установява, че и двамата доставчика не са били регистрирани по ДДС към датите на издаване на фактурите, т. е. не са били данъчно задължени лица. На последно място съдът обосновано, при съвкупна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, е приел за недоказана материалната и техническа обезпеченост на тримата доставчика за доставяне и прехвърляне на права на собственост върху стоки от вида на фактурираните. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, наведени като доводи още пред първоинстанционния съд, на които е даден отговор, подкрепен от доказателствата по делото. Няма основание твърдението на касатора, че въз основа на събраните гласни доказателства от четирима свидетели се установява приемането и предаването на стоките, тъй като тези показанията не кореспондират с останалите събрани доказателства и са неотносими към авторството на документите, представени за доказване на предаването на стоките. По никакъв начин не е установена материалната обезпеченост на доставчиците и редовното издаване и осчетоводяване на процесните фактури. Установената реализация на стоки от вида на процесните, чрез влагането им в изпълняваните от РЛ обекти и оттам в последващи облагаеми доставки, не е достатъчно за формиране на ползващия РЛ извод за реалност на доставките, тъй като не е установено, че тези материали са получени именно от тримата доставчика. Неоснователно е позоваването на касатора на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решение по съединени дела С-80 и С-142/11), тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на ДК е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на РЛ и по отношение на РА в частта, в която е определено задължение по ЗДДС като допълнително е начислен ДДС в размер на 2400 лв. по фактура № 137/9.06.2009 г., декларирана като ВОД. За да отхвърли жалбата и в тази й част съдът е приел, че не е установено транспортирането на стоките от територията на една държава членка на ЕС до друга държава-членка, поради непредставяне на изискуемия по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС транспортен документ, в случая, когато транспортът е за сметка на доставчика /РЛ/. Безспорно такъв документ за транспорта на стоките /материали по опис/ липсва. Тезата на жалбоподателя и настоящ касатор е, че доставката по тази фактура е освободена и необлагаема като съпътстваща спрямо основната доставка, представляваща предоставяне услуга по договор за изработка с материали на доставчика /изпълнителя/, по смисъла на чл. 128 ЗДДС - "Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка". Съдът е дал законосъобразен и обоснован отговор на този въпрос, позовавайки се на получените данни за стойността на двете доставки по заключението на приетата ССчЕ и на задължителната практика на СЕС по сходни казуси - дела С-349/96 и С-425/06 и С-111/05. Отчитайки икономическия критерий като стойностно изражение на доставките на материали и услуги, съдът обосновано е приел, че доставката на материали има предимство пред тази на услуги, поради което подлежи на отделно и самостоятелно облагане. Обратно на твърдяното от касатора, този извод на съда е обоснован и законосъобразен. При липса на изискуеми предпоставки за признаване на ВОД, РА в тази му част се явява законосъобразен. В частта на РА по ЗКПО, относно допълнително установено задължение за корпоративен данък и лихви поради увеличение на финансовия резултат за 2007 г. и 2008 г., в резултат на непризнати за данъчни цели разходи, направени по фактурите, издадени от горепосочените трима доставчика - 9 бр. фактури от ЕТ "Детелина-Спас Пасев" с предмет - еластовил, пясък и смола, 5 бр. фактури, издадени от "Дитамикс" с предмет - кварцов пясък и 2 бр. фактури, издадени от "Томси" ЕООД с предмет - материали, решението на АСВТ също е правилно. Предвид установената нереалност на доставките по тези фактури, не е налице и документална обоснованост, поради което и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 ЗКПО, разходите по тези фактури се явяват отчетени в нарушение на принципа на документална обоснованост, на изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 4 ЗКПО, а оттам - не се признават за данъчни цели. Основното оплакване на касатора е за неприлагане на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО /в ред. за 2007 г. и 2008 г./, според която в този случая не се признават за данъчни цели и счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. Позовава се на заключението на ССчЕ, приложения № 1, 2 и 3, в което според него безспорно се установява съпоставимост на приходи и разходи по едни и същи сделки при проследяване на стоковия поток, вкл. и след реализация на стоките при последващи доставки. Счита, че е установено наличието на приходи от влагането на същите стоки, фактурирани по процесните 16 бр. фактури, при установена идентичност на стоките. Оплакването е неоснователно. В доказателствена тежест на РЛ е да установи визираната идентичност и оттам наличието на приходи, получени в резултат на непризнатите разходи по същите сделки. Тези обстоятелства са останали недоказани, вкл. и по силата на заключението на ССчЕ. Въз основа на заключението на експертизата и приложенията към нея, както и въз основа на всички останали събрани доказателства и доказателствени средства, не може да се направи фактически извод, че същите стоки по процесните фактури са вложени впоследствие и са получени приходи в сочените от касатора размери. Не е установена идентичност, налице е и количествено разминаване. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че не са налице сочените от касатора нарушения, обжалваното съдебно решение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото се дължи еднократно за съдебната фаза на производството и от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,