Решение № 14082 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2014 г.

Решение № 14082 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против решение № 52 от 26.06.2014 г., постановено по адм. д. № 30/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7382 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за подпомагане с УИН 20/230512/79245 и не е уважено искането на Иванка Христова Бурлакова за оторизиране на суми по СЕПП относно заявен за подпомагане БЗС 04337-40-2-1 с площ 2,69 ха, находящ се в землището на с. Блатец, обл. Сливен. Ответната страна - Иванка Христова Бурлакова, чрез процесуален представител адв. М. Стефанов, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7382 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за подпомагане с УИН 20/230512/79245 и не е уважено искането на Иванка Христова Бурлакова за оторизиране на суми по СЕПП относно заявен за подпомагане БЗС 04337-40-2-1 с площ 2,69 ха, находящ се в землището на с. Блатец, обл. Сливен. По делото е установено, че за кампания 2012 г. Иванка Христова Бурлакова е подала Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер 20/230512/79245, като е заявила площи за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Към заявлението са приложени таблици на използваните от заявителя парцели 2012 г. в землището на с. Блатец и с. Голямо Чочовени, обл. Сливен. Чрез административни проверки в отдел "Идентификация на земеделски парцели " Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" на МЗХ с писмо на Министъра на земеделието и храните, регистрирано в ДФ "Земеделие", са определени като недопустими за подпомагане по СЕПП всички 1,31 ха, а именно: парцел с № 15936-148-1-1, находящ се в землището на с. Голямо Чочовени, обл . Сливен с площ 0,35 ха, от които недопустими 0,35 ха, деклариран като семейна градина и парцел № 04337-40-2-1, находящ се в землището на с. Блатец, с площ 2,69 ха, от които недопустими 0,96 ха, деклариран като затревени площи - мери и пасища. Като недопустим за подпомагане по схема НР1 е определен парцел № 15936-148-1-1, находящ се в землището на с. Голямо Чочовени, с площ 0,35 ха, от които недопустими 0,35 ха, деклариран като семейна градина. Със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-4/03.01.2013 г. е одобрен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). От доказателствата по делото е установено, че по заявените парцели няма застъпвания и излизане извън физическите блокове, а недопустимите площи се определят като разлика за конкретния парцел между слой физически блокове и слой допустими площи. Проверки на място не са правени. С обжалваното уведомително писмо на Иванка Христова Бурлакова е отказано финансово подпомагане по подаденото общо заявление, като е посочено, че по СЕПП след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на комисията от 30 ноември 2009 г., следва оторизиране на сума от 0 /нула/ лева. Посочено е, че са констатирани несъответствия с изискванията на подпомагането и въз основа на тях се отказва финансово подпомагане на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 вр. чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. По отношение на НР1 след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 /нула/ лева отново въз основа на констатирани несъответствия с изискванията за финансово подпомагане - чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и 212, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. От приетата по делото техническа експертиза е установено, че заявлението за подпомагане на Иванка Христова Бурлакова отговаря на изискванията на ЗПЗП, като общият размер на недопустимите за подпомагане площи е 1,66 ха, от които за парцел № 04337-40-2-1, находящ се в землището на с. Блатец - 0,96 ха, а процентът на недопустимата за подпомагане площ към всички заявени за подпомагане площи е 21%. Вещото лице изрично е посочило, че административния орган не е извършвал теренни проверки по подаденото заявление, въпреки подаденото от заявителката възражение, а са извършвани само административни проверки, като преценката е направена въз основа на изготвени цветни разпечатки от ИСАК, като снимките са правени през зимата на 2012 г. В експертизата е посочено, че БЗС 04337-40-2-1 представлява мочурище и е следвало да бъде проверен на място, с оглед подаденото възражение от страна на заявителката, именно за установяване допустимостта за подпомагане, защото заледените участъци през зимата (когато са правени снимките), особено в мочурливи парцели, при заснемането изглеждат като незатревени площи, поради и което вещото лице е дало заключение, че проверката на място би променила констатациите и изводите на административния орган. С оглед на така приетото за установено и след подробен анализ на доказателствата съдът е изложил обосновани изводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо в оспорената му част, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Правните изводи на съда се основават на доказателствата по делото и заключението на вещото лице. В резултат на фактическото установяване обосновано съдът е приел, че ДФЗ-РА неправилно е определила недопустимата за подпомагане площ по отношение на БЗС 04337-40-2-1 и тази грешка се дължи на допуснато от органа съществено процесуално нарушение. Напълно обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице, в частта, в която е посочено, че заледените участъци от БЗС 04337-40-2-1 при заснемането изглеждат като затревени площи, от където логично следва, че проверката на място в този случай би променила констатациите и изводите на административния орган. Горепосоченото освен съществено нарушение на административно производствените правила представлява и нарушение на процедурата, установена в чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията, съгласно която данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място. В конкретния случай, след като при извършената кръстосана проверка са открити нередности, е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки, с оглед установяване на действителните факти от значение за случая. Настоящата инстанция споделя и заключението на административния съд, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената от закона форма, а именно: при липса на мотиви. Обжалваното уведомително писмо, представляващо индивидуален административен акт, е немотивирано и не отговаря на изискванията на чл. 59, т. 4 АПК, тъй като в него липсват конкретни фактически основания за издаването му. Това само по себе си обуславя извод за неговата незаконосъобразност. Процесуалният представител на административния орган е направил опит да преодолее този недостатък чрез въпросите си към експертизата (становище стр. 14 от делото на АС Сливен), но това не санира процесуалния недостатък на оспорения акт. Искането на Иванка Христова Бурлакова за присъждане на разноски за касационната инстанция не следва да бъде уважавано поради липса на доказателства за направени такива. По изложените съображения касационната жалба се преценява за неоснователна. Решението следва да бъде оставено в сила, тъй не страда от посочените в жалбата пороци. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,