Решение № 1257 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2013 г.

Решение № 1257 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Георги Борисов Толев за допълване на решение № 6345 от 10.05.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 2347/2013 г. С искането за допълване на съдебното решение са изложени доводи, че съдебният състав не се е произнесъл последователно, самостоятелно и поотделно, обосновано и изчерпателно, изрично, конкретно, ясно и в пълно съответствие с изискванията на закона по искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По тези доводи се иска допълване на съдебното решение. Молителите в производството Мария Николова Толева, Янка Петрова Стоянова и Емилия Петрова Кордева не вземат становище по искането за допълване на съдебното решение. Ответникът - кмета на СО - район "Витоша", не взема становище по искането за допълване на съдебното решение. Искането е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането за допълване на съдебното решение е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по искане за отмяна на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 2562 от 27.05.2011 г., постановено от Административен съд - София град, II отделение, 35 състав, по адм. д. № 4664/2009 г. С решение № 6345 от 10.05.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 2347/2013 г. искането за отмяна на посоченото правно основание е отхвърлено. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в решението си по иначе напълно формираната своя воля. В разглеждания случай с решението, чието допълване се иска съдът се е произнесъл изрично в мотивите дали представените писмени доказателства от молителите са нови доказателства и установяват ли се нови фактически обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Формулираното от молителя искане за допълване на решението не сочи на липса на формирана воля на съда, относно спорното право, с което е бил сезиран или по допълнително искане в хода на производството, в които случаи би била налице хипотезата на непълно решение. Посочените твърдения и искания на молителя не са част от оспорването по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК в производството по чл. 237 и сл. от АПК, поради и което постановеното решение по чл. 244 от АПК, което би могло да бъде допълнено по този ред с претендираните от молителя характеристики по съществото на спора, по който съдът е постановил съдебния си акт. Твърденията за допълване не са относими към постановения съдебен акт и не обуславят постановяване на решение за допълване на решението. С решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, поради което същото не е непълно. Формирана е воля по целия спорен предмет и съдът безпротиворечиво я е изразил в мотивите и диспозитива на решението. Предвид на изложеното настоящият състав приема, че искането за допълване на решението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение