Решение № 15262 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2019 г.

Решение № 15262 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. Михайлова, срещу решение № 3847 от 18 март 2019 година, постановено по адм. дело № 345/2018 година по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на второ отделение, с което е отменена заповед № 3 С-348/14 декември 2017 година на министъра на отбраната. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Л. Спасов, с постъпил писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М. Рангелова, излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав е образувано по жалба на Л. Спасов срещу заповед № 3 С-348/14 декември 2017 година на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземване на имот - частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната: апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [район], [улица], [жилищен адрес] ведно с прилежащото му мазе № 8 и с 4, 461 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястото, поради това, че Л. Спасов го държи на отпаднало правно основание. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че апартамент № [номер] на [улица]в [населено място], [жилищен адрес] е частна държавна собственост, предоставен с права на управление и стопанисване на Министерство на обраната с Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 01626 от 15.06.1999 година. По силата на протокол № 12 от 27.07.1987 г. на ИК на СНС е предоставен на Министерство на обраната, поделение № 18780 терен със задължение за инвестиране, като въз основа на това и разрешение за строеж № 12/1991 г. е започнал строежът на блока. Безспорно е, че жалбоподателят е бил военнослужещ, като въз основа на заповед № 946 от 30.12.1993 г. е настанен в апартамента. В изпълнение на поетото задължение за замяна на собствения на жалбоподателя имот в[жк]е представено писмо, с което ВРИД Началника на поделение № 18780 – София е определил жилището в[жк]на жалбоподателя за замяна да бъде заето от семейството на офицера Н. Петров. Въз основа на това писмо с нотариален акт № 198, том Х, дело № 2001/1994 г. от 7.02.1994 г. жалбоподателят и съпругата му са прехвърлили собствения си имот в [жк] на определения военнослужещ Н. Петров. Сключен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.1994 г. за апартамента между ВРИД Началника на поделение 18780 и жалбоподателя, като по силата на този предварителен договор е предадено и владението на имота. Представени са доказателства за пълната заплатена по предварителния договор цена на имота. В последствие с докладна записка служители на Министерство на обраната са посочили, че апартаментът е в патримониума на министерството и с писмо от 23.11.2017 година жалбоподателят е уведомен, че държи имота на отпаднало основание като е поканен да го освободи в 7-дневен срок. При така приетите обстоятелства министъра на отбраната е издал оспорената заповед за изземване, издадена в хипотезата на държане на жилище на отпаднало основание, тъй като окончателен договор за покупко-продажба на апартамента не е сключен и Л. Спасов не попада в кръга на правоимащите лица по чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. При тези данни правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че спрямо оспорения административен акт са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите изводи след точен анализ на приложимата нормативна уредба. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че обжалваната заповед не съответства на изискванията на материалния закон. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. С посочената разпоредба законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост предоставена на Министерството на отбраната и Българската армия, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие за издаването на заповед за изземване на недвижим имот е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1) имотът, предмет на заповедта, да съставлява държавна собственост; 2) същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3) това действие да е без правно основание. В конкретния случай правилно е приетото, че не са налице кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Както се посочи по-горе с представения по делото предварителен договор за продажба на жилището, сключен между жалбоподателя и Министерството на отбраната, процесното жилище е продадено на основание чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при Министерство на отбраната. С договора и заповедта за настаняване, оспорващият е поел задължение да сключи окончателен договор след представяне на документи, удостоверяващи, че е заменил другото си жилище и същото е предоставено на служител на Министерството на отбраната, както и че е заплатил определената за апартамента цена. Безспорно е, че жалбоподателят е изпълнил тези си задължения, поради което предварителният договор за покупко-продажба на имота е правното основание, въз основа на което Спасов владее недвижимия имот, обратно на твърдяното от касатора. Същият не е отменен по надлежния ред, поради което владението на имота от страна на жалбоподателя е с валидно основание, а издаването на заповед на основание чл. 80а от ЗДС при липса на кумулативна предпоставка за това, прави същата незаконосъобразна, както правилно е приел и първоинстанционният съдебен състав. Наведеното в касационната жалба оплакване относно приложението на чл. 110 от ЗЗД и погасяването на действието на договора за покупко-продажба по давност е неоснователно, тъй като на първо място посочената разпоредба е неотносима за настоящия случай по отношение на договора за покупко-продажба, второ - в договора не е посочено подобно споразумение, и на трето - института на давността не се прилага служебно, а следва изрично да бъде направено изявление в подобна насока. Действително в случая няма данни министъра на отбраната да е издавал заповед за замяна или продажба на недвижимия имот, но сключеният валиден и изпълнен предварителен договор не може да бъде пренебрегнат, за да се приеме, че имотът се владее от адресата на заповедта без правно основание. С оглед изложеното, като е отменил заповедта като незаконосъобразна тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение, е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на релевираните в касационната жалба пороци и ще следва да бъде оставено в сила. От ответника по делото в отговора на касационната жалба с дата 18.04.2019 г. е направено искане за присъждане на разноски за производството, но липсва списък, както и документ за размер на разходите, поради което такива не му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,