Решение № 2047 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2014 г.

Решение № 2047 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Нова Загора срещу решение № 109/9.10.2014 г. по адм. д. № 183/2014 г. на Адмиинстративен съд Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Драгия Димитров Димитров, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Драгия Димитров Димитров, срещу заповед № РД-12-623/23.06.2014 г. на касатора, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "краварник" от метална конструкция, находящ се в собствения му поземлен имот № 000265 в бившия стопански двор в с. Млекарево, община Нова Загора, като построен без строителни книжа и с мотива, че спрямо строежа не може да се приложи режима на § 16 ПЗРЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че е издадено удостоверение за търпимост № АГ-15-59/5.03.2014 г. по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, с което, въпреки че е издадено, административният орган не се е снабдил и не е взел предвид, както и че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения, като не се е снабдил с доказателства, които са били налични при него и са относими към спора. Решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон: В случая безспорно е налице незаконен строеж поради липсата на строителни книжа. Нормата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ забранява премахването на незаконен строеж, ако същият е изграден до 1987 г. и е търпим. В този смисъл изследването на въпроса за търпимостта на строежа е задължение както на административния орган, така и на решаващия съд, без значение дали има вече издадено удостоверение за търпимост. Търпимият строеж не следва да се премахва, като релевантните обстоятелства за търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Тези обстоятелства изобщо не са изследвани от първоинстанционния съд, като няма и мотив в обжалваното решение за търпимостта към определен момент. Предвид изложеното съдът не е установил налице ли са или не релевантните за приложението на нормата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ обстоятелства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми. Изтъкнатото от съда, че административният орган не е събрал и съобразил доказателства- в случая издаденото удостоворение за търпимост, не освобождава съдът да извърши проверка на същите, а именно търпим ли е процесният строеж или не. Издаденото удостоверение за търпимост може да служи като легитимация при прехвърлителна сделка, но не замества дължимия от съда анализ в тази насока при решаване на въпроса за премахването или не на незаконен строеж. При липсата на установени релевантни факти касационната инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалният закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на релевантните за спора факти. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,