Решение № 6832 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2017 г.

Решение № 6832 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М. П. срещу Решение № 899 от 12.06.2017 г., постановено по административно дело № 186/2017 г. на Административен съд- Благоевград (АС- Благоевград). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Касационният жалбоподател К. М. П. в съдебно заседание, чрез адв. К. Ч. от САК моли да се уважи касационната жалба като твърди, че са налице основания за отмяна на решението. Счита, че са налице и трите материалноправни предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, което аргументира основателност на иска. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Ответникът Областна дирекция на МВР– Благоевград (ОД МВР Благоевград) в писмено възражение моли да се отхвърли подадената касационна жалба. Изложени са подробни съображения за нейната неоснователност. Намира атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно с оглед анализа на всички събрани доказателства и логичната им последователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение на АС- Благоевград за правилно постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АС- Благоевград е ОТХВЪРЛEН предявения от К. М. П. иск против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че с Решение № 9294/01.12.2016 г. по НАХД № 1878/2016 г. Районен съд – Благоевград е отменил Наказателно постановление № 15-5304-001188/31.10.2015 г. на Началник група към ОД на МВР Благоевград и това решение е влязло в сила на 28.12.2016 г. Твърди, че за процесуално представителство пред районния съд П. е ангажирал адвокат, с който е сключил договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) (лист7). Намира, че от предмета и основанието на представения договор за правна защита и съдействие е видно, че същия се сключва за осъществяване на процесуално представителство от адв. Т. пред Районен съд - Благоевград, без да бъде конкретизирано делото (делата), по което ще се предостави адвокатската услуга пред съда. Посочва, че пълномощното е за процесуално представителство пред РС Благоевград чрез представяне и входиране на документи, подаване на молби и жалби, предявяване на иск, намаляване, оттегляне или отказ от иск и др. Счита, че така формулирано основанието за осъществяване на процесуална защита, не може да обоснове извод, че изплатеният адвокатски хонорар от 1000 лева е за представителство пред Районен съд - Благоевград именно по НАХД № 1878/2016 г. Следователно, не може да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лева представлява вреда, която е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. С оглед на изложеното, адм. съд намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което същата е отхвърлена. Настоящият съдебен състав счита, че решението е ПРАВИЛНО. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение акт- наказателно постановление. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства не се установява, че същият е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Необходимо е да се отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по обжалване на наказателното постановление. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Представените от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отмененото НП. Касаторът П., който в исковия процес носи доказателствената тежест не е успял да извърши необходимото за да се установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА. Целта на Закона за адвокатурата е адвокатът да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В сключения Договор за правна защита и съдействие от 15.09.2016 г. са описани множество адвокатски дейности по чл. 24 ЗА. Същият е сключен за осъществяване на общо процесуално представителство пред Районен съд– Благоевград, като не е конкретизирано точно делото, по което ще се предоставя адвокатската услуга пред съда, нито е посочен вида на това дело. На следващо място липсва посочване на обжалваното наказателно постановление на ОД МВР Благоевград, въпреки че то е било известно към момента на сключване на представения ДПЗС. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на ОД МВР Благоевград. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск е правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение