Решение № 13441 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2020 г.

Решение № 13441 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници"- гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2533 от 6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3072/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Булборг" АД, с ЕИК *********, гр. Пловдив, представлявано от управител П. Никленов, чрез пълномощника си адв. Т. Тенчев, в писмен отговор, изразява становище за необоснованост и неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е уважил частично предявения от "Булборг" АД против Агенция "Митници" иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 1534/2018 от 7.02.2019 г. на Директор на ТД Тракийска, отхвърлил е иска в останалата му част за сумата от 600 лева до пълния претендиран от 1 100 лева и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 297. 73 лева, с оглед на уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, посоченото наказателно постановление, издадено от на Директор на ТД Тракийска към Агенция Митници, с което на "Булборг" АД е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева. За осъществената адвокатска защита в производството пред Районен съд Пловдив и Административен съд Пловдив дружеството е заплатило в брой адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 100 лева, съгласно представени по делата договори за правна защита и съдействие (л. 6 от НАХД № 2419/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив и л. 8 от КНАХД № 2126/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив за суми от по 550 лева за инстанция). От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, както е основателна и претенцията за лихва. При преценка за фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд и направеното възражение за недоказаност на иска по размер съдът е преценил, че следва да редуцира обезщетението до 600 лв., общо за двете съдебни инстанции. Уважил е и направеното своевременно искане на ищеца за присъждане на разноските, понесени в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцовото дружество "Булборг" АД е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Пловдив и Административен съд Пловдив са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми. Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа в проведените съдебни производства. В настоящият случай обаче размерът на заплатената адвокатска защита съответства на договореното и платено в производствата по оспорване на административния акт, но с оглед обема на извършената работа не е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, както правилно е приел първоинстанционният съд. Мотивите му в тази част, към които настоящия състав препраща по арг. от чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, напълно се споделят без да е необходимо да се повтарят. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените писмени доказателства: Договор за правна защита и съдействие сериен № 2020120001/2020 г. от 6.01.2020 г. (л. 14) и списък на разноските (л. 11) в размер на 500 (петстотин) лева, тъй като касаторът не е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение