Решение № 3008 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16022/2011 г.

Решение № 3008 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16022/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кронос Фарм" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, бул. "Банско шосе" база "Кронос", "Фермер - 2003" ЕООД, със същото седалище и адрес на управление и "Бул Агро Инвест" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен Индустриална зона, бул. "Банско шосе" № 22, чрез процесуалния представител на трите дружества адв. Шидеров, против решение № 261 от 24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 309/2010 г. на Административен съд -Ямбол, с което е отхвърлена жалбата им за прогласяване нищожността на заповед № РД-12-554-21 от 25.02.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Ямбол, за разпределение на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ на масивите за ползване на земеделски земи за землището на с. Маломир, община Тунджа, област Ямбол. В касационната жалба са развити доводи, за неправилност на постановеното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно не е приел възражението, че в оспорената заповед липсва посочване на фактическите основания, послужили за издаването й, като позоваването на доклад на нарочната комисия от 24.02.2010 г., не е достатъчно, тъй като и в него не се съдържат фактически основания. Заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е достатъчно основание за обявяването на нейната нищожност. Именно поради липсата на основания се е наложило порокът в оспорения акт да бъде остранен чрез издаване на заповед за изменението му на основание чл. 62, ал. 2 от АПК. Заповедта за изменение е отменена след оспорване по съдебен ред, поради което поправената заповед, предмет на жалбата е останала лишена от съдържание, като порокът е толкова съществен, че може да се приравни на липса на волеизявление. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и спорът да бъде решен по същество като се обяви нищожността на обжалваната заповед. Ответникът - Директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Васил Илиев Василев и Петко Борисов Чорбаджийски в писмени отговори, чрез процесуалния си представител адв. Грънчарова, вземат становище за основателност на касационната жалба и молят да бъде уважена. Заинтересованите страни - "Диана плод" ООД, "Жекови - Тенево" ЕООД, Стефан Стефанов, Йовчо Димитров, Ивелина Стефанова, Динко Мартинов, Георги Зайков, Байо Баев, Христо Бартов, Христо Манолов, Тодор Тодоров, Йордан Мартинов, Стефан Иванов, Ангел Иванов, Христо Димитров Пехливанов, Христо Баев Пехливанов, Кооперация "Зора" с. Генерал Изово, "Сид и Ко-2000" ООД, "Кронос Агро" ЕООД, "Еко Агро Фудс" ООД, "Зит" ЕООД не изразяват становище по касационната жалба. След приключване на откритото съдебно заседание е постъпил отговор от Стефан Георгиев Стефанов и Ивелина Денева Стефанова, чрез пълномощника им адв. Димов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че правилно съдът се е произнесъл само по искането за обявяването на нищожността на заповед № РД-12- 554-21/10 г., тъй като жалба за отмяната на същата заповед като незаконосъобразна не е била подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е изложил много подробни и аргументирани мотиви относно възражението за нищожност и правилно е приел, че цитираната заповед на директора на ОД "Земеделие" - Ямбол се основава на изрична законова разпоредба - чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и не е налице превратно упражняване на власт от административен орган. Не са налице съществени нарушения на административнопроизвоствените правила, които да водят до нищожност на акта. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Ямболския административен съд е образувано по жалби, подадени от настоящите касатори против цитираната заповед за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделски земи в землището на с. Маломир. От доказателствата по делото, съдът е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. От данните е видно, че процесната заповед е издадена по искане на ползуватели на земи в землището на с. Маломир. Директорът на ОДЗ се е произнесъл след като е събрана информация от кмета на община Тунджа и е назначена комисия на основание чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която да състави проект за разпределение и доклад, съдържащ релевантната по чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ информация. Комисията е изготвила доклад - вх. № РД-06-547 от 24.02.2010 г., въз основа на който административният орган е издал оспорената заповед. По-късно същата е изменена и допълнена със заповед № РД-12-1119-46 от 14.04.2010 г., издадена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, поради наличие на очевидни фактически грешки - допълнени са 21 ползуватели, както и е увеличена площта, обхваната от разпределението. Последната заповед е отменена след съдебно обжалване. При тези данни, съдът е приел, че не са налице толкова съществени пороци, които да обосновават нищожност на оспорения акт. (Доводите за незаконосъобразност са преклудирани.) В случая е приложим редът за разпределение по чл. 37в - 37д от ЗСПЗЗ, в редакцията на закона от ДВ, бр. 94/2009 г., като се е произнесъл компетентният съгласно § 7 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ орган - директорът на ОДЗ - Ямбол. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, като съдът е отхвърлил възражението за липса на фактически основания за издаване на акта. В тази връзка е посочил, че основанията и мотивита на акта могат да се съдържат и в друг съпътстващ акта документ, като в случая това е докладът на назначената нарочна комисия, на който се е позовал и административния орган. Липсват нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да липсва волеизявление, обратно - назначена е комисия, съгласно изискванията на закона, която се е произнесла с доклад относно разпределението на масивите. Съдът е посочил, че действително докладът не е пълен, което е довело до опит да се отстранят пропуските, чрез издаване на заповед за допълване по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, която е отменена като незаконосъобразна. Този порок обаче не води до нищожност, а до незаконосъобразност. Не е налице и нарушение на материалния закон - заповедта е издадена на основание изрична законова разпоредба - чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. По тези съображения жалбата за обявяване на нищожност е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се оспорват само изводите на съда относно приетото, че са налице фактически основания за издаване на акта, като се твърди че такива липсват. Възражението не може да бъде възприето. Правилно съдът е посочил, че в случая са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като заповедта съдържа посочване на фактически и правни основания и е мотивирана, тъй като е позована на изготвения от помощния орган - назначената комисия, доклад. Съгласно т. 3 от ТР № 16/1975 г., на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В доклада си комисията изрично е посочила, че се е запознала с информацията и данните за подадените от земеделските производители декларации по чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, данни за масивите и съответните ползуватели в тях, площите на същите и процентното участие, данните за собственици, обработващи площи в реални граници, такива за ползувателите, съответно за ползвана обща площ по декларации и допълнителна за разпределение, които са именно фактическите основания за издаване на заповедта. Комисията е взела предвид именно тези ползуватели, които са подали декларации, чиито брой е 62 души. Разпределението е извършено на тази база, като в приложение са посочени съответните масиви. Комисията е посочила и наличието на земи, за които не е имала данни за сключени договори за ползване, съответно за дължимото рентно обезщетение. Административният орган е възприел така изготвеното служебно разпределение, като е приложил нормата на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Безспорно е, че споразумението не е обхванало всички земи и всички ползуватели, които е следвало да бъдат включени. Посочената непълнота обаче не прави основната част от споразумението съставено без фактическо или правно основание, съответно издадената заповед немотивирана и без посочване на основания за издаването й. Не може да става дума за толкова съществен порок, който да влече прогласяване на нищожност. Липсата на цялостно споразумение, съответно служебно разпределение, може да доведе до незаконосъобразност, но не и до нищожност на издадената заповед. Правилно първоинстанционният съд е съобразил установените факти и правилно е приложил закона. Решението следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,