Решение № 14576 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2010 г.

Решение № 14576 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по жалба от Зафира Ангелова Пейкова от с. Малко Кирилово, обл. Ямболска, чрез пълномощника и-адв. Пламен Марков, против Заповед № РД 46-164/13.07.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № 94-642/06.02.2008 г. със заявител Зафира Ангелова Пейкова за бежанеца Ангел Йорданов Топалов. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. За да откаже правото на обезщетение административният орган е приел следното: Към заявлението е приложено у-ние за наследници № 42/01.02.2008 г. на Ангел Йорданов Топалов, роден през 1873 г. Приложени са архивни документи: "Свидетелство за етническо малцинство", "Декларация за изселване" и "Молба за ликвидиране" на името на Ангел Юрданов Топалов от досие № 2141,опис 12 на фонд 719к на Централен държавен архив. Констатирани са несъответствия относно годината на раждане и децата на бежанеца в декларацията за изселване и у-нието за наследници и не може да се установи, че лицето по архивните документи е идентично с лицето по удостоверението за наследници, поради което правото на обезщетение по горецитираното заявление не е доказано. В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на оспорения адм. акт като необоснован, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. При констатирано несъответствие административният орган е следвало да прояви активност и да даде указание за представяне на доказателства, че наследодателят е изселникът Ангел Юрданов Топалов., тъй като адм. орган постановява адм. акт след като е изяснил напълно фактическата обстановка. Направена е и неправилна преценка от адм. орган на доказателствената сила и стойност на декларацията за изселване. Посочената декларация има сила на официален удостоверителен документ само в частта и, касаеща удостоверителното изявление на длъжностното лице, което има за предмет удостоверяване на обстоятелството, че лицето Ангел Тодоров Юрданов е автор на декларацията. Относно изявленията-година на раждане и брой деца, декларацията е частен документ, доколкото същата не е изготвена от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Незаконосъобразно адм. орган е приел, че предмет на установяване в административното производство по издаване на обжалваната заповед е било установяването на точния брой на децата на изселника Ангел Топалов. След като заявител съм наследник на общия наследодател, административният орган, пред вид изричният текст на чл. 14 от ППЗСПЗЗ не следва да издирва останалите негови наследници. В случая установяването на точния брой наследници е неотносимо обстоятелство, което незаконосъобразно е послужило като основание за отказ. Ответната страна: Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния представител-юрк. Влаевска, с писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита оспорената заповед за законосъобразна, със следните съображения: Към заявлението е било приложено у-ние за наследници № 42/01.02.2008 г. на Ангел Йорданов Топалов, както и архивни документи на името на Ангел Юрданов Топалов от досие № 2141,опис 12 на фонд 719к на ЦДА. В раздел II на приложения архивен документ"Декларация за изселване", бежанецът е следвало да посочи имената на съпругата си и децата под 18 г. възраст към момента на подаване на декларацията. Същевременно съгласно удостоверението за наследници лицето Ангел Юрданов Топалов има три деца, които към датата на попълване на документите, са били под 18-годишна възраст. Следователно не може да бъде безспорно установено, че лицето по архивните документи е идентично с лицето по удостоверението за наследници. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: При постановяването на оспорената заповед адм. орган не е изпълнил задълженията си регламентирани в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, при което релевантни за спора факти са останали неизяснени от фактическа страна. Не е дадена възможност на страната да представи доказателства за идентичност на бежанеца и посочения в удостоверението за наследници наследодател, а индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. От друга страна необосновано адм. орган е приел, че непосочването в декларацията за изселване на децата на бежанеца е основание за отказ. Разпоредбата на § 66 от ППЗСПЗЗ визира като субекти на правото на обезщетяване "българските граждани или техните наследници". Тази правна норма следва да се тълкува в контекста на общата норма на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, според която подаденото заявление от един наследник ползва всички останали. След като заявителката Зафира Ангелова Пейкова е наследник на общия наследодател, административният орган, предвид изричният текст на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, не следва да издирва останалите негови наследници. В случая установяването на точния кръг от наследници е неотносимо обстоятелство, което незаконосъобразно е послужило като основание за постановения отказ. По изложените съображения оспорената заповед следва да се отмени и делото да се върне като преписка на административния орган, който следва да спази разпоредбите на АПК, да даде възможност на страната да представи доказателства, за което и се издаде и удостоверение, съгласно чл. 42 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,