Решение № 13680 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2016 г.

Решение № 13680 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на М. Г. Г., С. Г. Ц. и И. Г. Н., трите от гр. Л. против решение № 12 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 209/2015 г. по описа на Административен съд-Г., с което е отменена заповед № 18-6647/26.08.2015 г. на началника на СГКК-Л. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. О. Т. М. Ц. от гр. Л. писмено оспорва жалбата. Ответниците началник на СГКК-Л. и кмет на община Л. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед за изменение на КККР е незаконосъобразна. Счетено е, че е налице разминаване между посочените фактически и правни основания за издаване на акта и действителното състояние, както и спор за материално право по отношение на засегната от изменението част, представляваща килер от обект с идентификатор 43952.507.628.4.2, собственост на Т. Ц. (нов 43952.507.628.5.2., собственост на касаторите). Спорът не бил разрешен с влязло в сила съдебно решение на граждански съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице, което правилно е кредитирано като компетентно и обосновано, първоинстанционният съд установява, че е налице спор за собствеността и границите на килер, който е част от обект 43952.507.628.4.2, записан в първоначалната КККР на Тодор цонев, а по оспорената заповед е част от нов 43952.507.628.5.2., собственост на касаторите. Спорът не е разрешен с влязло в сила съдебно решение, а цитираните в заповедта предходни решения не формират СПН относно собствеността върху спорния обект. Затова одобреното изменение на КККР, извършено преди решаване на спора за материално право, се явява незаконосъобразно и в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предходна заповед за изменение е била издадена при същите обстоятелства, за същия предмет и на същите правни основания. Отменена е с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 9960/2014 г. по описа на ВАС, в мотивите на което също е прието наличието на спор за материално право по отношение на процесния килер като пречка за изменение на КККР. Законодателната промяна в процедурата за изменение на КККР, при която отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки, който да се подпише от всички заинтересовани страни, не изключва изискването за отстраняване на непълнотата и грешката след решаване на спора за материално право по съдебен ред. Неоснователно е твърдението на касаторите, че в случая непълнотата и грешката не са свързани със спор за материално право. Както се посочи, обратното е прието при съдебното оспорване на предходна заповед със същия предмет. Като е достигнал до обосновани и верни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Оспорената заповед правилно е отменена изцяло, тъй като отмяната по отношение на два от самостоятелните обекти в сградата засяга и останалите обекти. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответника Т. Ц. по направеното своевременно искане и до размер на доказаното платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,