Решение № 1574 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 16/2016 г.

Решение № 1574 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 16/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Р., в лично качество и в качеството й на управител на фирма "ЛИ-ЯНИ ЛЕС" ЕООД, гр. С., срещу Решение № 457 от 03.12.2015 г., постановено по адм. дело № 673/2015 г. от Административен съд В. Т. с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. В писмен отговор ответната страна - Регионална дирекция по горите гр. В. Търново, представлявана от директора инж. Н. Н., чрез пълномощника си юрк. Св. Иванова възразява срещу основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС В. Търново е Заповед № 164/15.09.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - В. Т., с която е спряна сечта по Позволително за сеч № 0234820/19.04.2015 г. в имот № 252014, попадащ в отдел 276, подотдел уI, землище М., общ. Севлиево - частна горска територия. За да отхвърли оспорването на "ЛИ-ЯНИ ЛЕС" ЕООД, гр. С. съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Търговското дружество притежава Позволително за гола сеч № 0234820 от 19.04.2015 г., издадено на осн. чл. 108 от Закона за горите (ЗГ) и Заповед № 459-ПУ/19.06.2014 г. на Директора на РДГ - В. Търново за утвърждаване на горско-стопански план (ГСП) за имот с № 252014. Позволителното е със срок на провеждане на сечта от 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г., като насаждението в имота е със състав: цер - 7, благун - 3, възраст - 29 години, нискостеблено. Считано от 07.08.2015 г., с промяна на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗГ и влизане в сила на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗГ, публикуван в ДВ, бр. 60/07.08.2015 г., се въвежда забрана за провеждане на голи сечи във всички гори с изключение на тополовите, върбовите и нискостеблените. След посочената дата - 07.08.2015 г. - насаждението в имот с № 252014 не отговаря на определението за "нискостеблени гори" по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ЗГ, поради което със Заповед № 164/15.09.2015 г. на Директора на РДГ - В. Търново е наредено спиране на сечта по Позволително за сеч № 0234820/19.04.2015 г. в имот с № 252014, попадащ в отдел 276, подотдел "у I", землище М., община Севлиево - частна горска територия. При тази фактическа установеност, след анализ на представените по делото доказателства и възраженията на страните съдът е достигнал до правния извод за неоснователност на оспорването. Обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия в съответствие с чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ и чл. 60, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 за сечите в горите, съгласно който сечта в насаждението се спира със заповед на директорите на регионалните дирекции по горите - за всички горски територии, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издавеното й, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Възраженията на касатора са неоснователни. В случая след издаване на позволителното за гола сеч, което безспорно е законосъобразно, е настъпило изменение в законодателната уредба. Законодателят е преценил, че след 07.08.2015 г. провеждането на голи сечи във всички гори, с изключение на тополовите, върбовите и нискостеблените, трябва да се забрани. Мотивите за тази са изложени в проекта за изменение и допълнение на закона. При това положение нито наличието на валидно издадено позволително, нито наличието на утвърдена горскостопанска програма може да промени факта, че след 07.08.2015 г. голата сеч в процесния имот е забранена от закона, тъй като не попада в изключението на § 1, т. 54 от ДР на ЗИД на ЗГ. По същата причина е ирелевантен и факта, че търговското дружество не е извършило нарушение на утвърдената горскостопанска програма и параметрите на позволителното, обосноваващо налагането на ПАМ. Спирането на позволената сеч, като принудителна административна мярка, е с друго основание - това, че след 07.08.2015 г. тази сеч би се извършвала в нарушение на Закона за горите (чл. 253, ал. 3, т. 3 ЗГ). На следващо място, изменението на закона рефлектира и в задълженията на административния орган, който е и издател на позволителното. След влизане в сила на ЗИД на ЗГ той е длъжен да разпореди спирането на всички дейности в горските територии, които се забраняват от закона. В противен случай би понесъл отговорност. Конкретният му подход в преценката, за който пледира касаторът, се изразява единствено в това да прецени наличието или отсъствието на изключенията, посочени от законодателя, ограничаващи го в приложението на ПАМ, вкл. и това по § 1, т. 54 ДР на ЗИД на ЗГ. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение