Решение № 14510 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2009 г.

Решение № 14510 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 809/15.05.2009 г. на Варненския административен съд, (ВАдмС), Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 2723 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменен РА № 800757/15.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 531/18.09.2008 г. на Зам. директора на Д "ОУИ" - Варна, с който на "Пътстрой" ЕООД - гр. Варна за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2006 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 806, 86 лв., със съответната лихва в размер на 742,96 лв. и в полза на дружеството е признато правото ведно с лихвата за забава. Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Пътстрой" ЕООД разноски в размер на 50 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм., но приложим за периода), съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че на дружеството не трябва да се признава правото на признаване на данъчен кредит за всички материали, закупени от него, осчетоводени по сметка 611 като разходи, вложени в строителството на чужд обект - собственост на физически лица. По този начин материалите не се използват и няма как да се използват от дружеството за облагаеми доставки по аргумент, изведен от нормата на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм., но приложим за периода). Съдът следвало да вземе предвид и разпоредбите на чл. 8, т. 3, чл. 10, т. 6 от ЗДДС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пътстрой" ЕООД - гр. Варна, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е изяснил релевантните факти, обсъдил е доказателствата, направените възражения и относимата правна уредба. Законосъобразен е изводът, че ответникът е станал по - късно собственик на идеална част от земята, започнало е строителство, като съгласно нотариален акт № 199/4.04.2007 г. "Пътстрой" ЕООД ще стане собственик и на посочените в акта имоти. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да отмени РА за посочените в решението суми, ВАдмС е приел за установено следното: Безспорно е обстоятелството, че фактурите по които е отказано правото на данъчен кредит са за материали, вложени в обект - жилищна сграда съгласно одобрени инвестиционни проекти, находяща се в гр. Варна, ул. "Фьодор Успенски" № 21. През процесния период "Пътстрой" ЕООД е отчитало материалите по сч. сметка 611 "Разходи за основна дейност". Представени са 12 бр. актове за приемане на СМР, които не са фактурирани, тоест не са отчитани приходи от тях. Основната дейност на дружеството през периода е: Общо строителство на сгради и съоръжения, довършителни строителни дейности, полагане на мазилки, монтаж на дограма, интериори и др. завършващи елементи, полагане на подови настилки и стенни облицовки и така нататък. Въз основа на гореустановените факти административният съд е формулирал обоснования извод, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.). Това е така, защото са представени доказателства от които е видно, че "Пътстрой" ЕООД е придобило собствеността върху идеална част от земята, започнало е строителство. С нотариален акт № 199, том II, рег. № 3536, дело № 390/2007 г. в полза на дружеството е учредено право на строеж върху следните обекти в строящата се сграда: ап. № 1, ап. № 4, ателие № 1, ателие № 2, ателие № 3, гараж № 1, гараж № 4, гараж № 5, гараж № 6. Поради това са неоснователни касационните оплаквания, че материалите са вложени в строителството на чужд имот, че те не се използват и няма да се използват от дружеството за облагаеми доставки. Не е допуснато от първоинстанционният съд и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане разпоредбите на чл. 8, т. 3, чл. 10, т. 6 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит е отказано на друго основание, поради което и съдът е обсъдил направените твърдения именно във връзка с него. Решението на ВАдмС е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, тъй като страната не е била защитавана и представлявана от юрисконсулт в производството пред ВАС, I А отделение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение